2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
гр. София, 19.10. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3665 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.. (П.) срещу решение № 202/08.05.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 195/2015 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 462/09.12.2014 г. по гр. дело № 811/2014 г. на Димитровградския районен съд, жалбоподателят е осъден, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, да заплати на М. С. Б. сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, в резултат на продължило наказателно преследване по сл. дело № 167/2004 г. на Националната следствена служба, извън разумния срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2014 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че с обжалваното въззивно решение, този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г.
Ответникът по касационната жалба – ищецът М. С. Б. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
При определяне размера на процесното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд, включително, споделяйки изцяло подробните мотиви на първоинстанционния съд (с което, съгласно чл. 272 от ГПК, ги е направил и свои мотиви към обжалваното въззивно решение), е обсъдил и е взел предвид всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, които са от значение за този размер. Съдът е приел, че остойностяването на обезщетението, доколкото изобщо субективните душевни терзания и преживявания подлежат на оценяване в пари, следва да се извърши по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Приел е, че в тази връзка следва да бъдат преценени всички релевантни обстоятелства – продължителността на наказателното производство (повече от 10 години от момента на повдигане на обвинението до предявяването на исковата молба, което значително надхвърля изискването за разглеждане на делото в разумен срок), предмета и правната сложност на наказателното дело, която е значителна в случая (ищецът първоначално е бил привлечен като обвиняем за придобиване, съхраняване, превозване и пренасяне на високорискови наркотични вещества, като деянието е извършено от повече от две лица; впоследствие – за участие в престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а от НК, и за държане на високорискови наркотични вещества; и накрая – само за държане на високорискови наркотични вещества; обвинения по воденото досъдебно производство са били повдигнати срещу седем лица; налице е сложност на изследваните факти и голям обем доказателства), значението на наказателното производство за засягането интересите на ищеца и конкретните душевни изживявания на същия, който за периода на водене на досъдебното производство е търпял редица негативни отражения в личния си живот, свързани с ежедневните му социални връзки. В тази връзка е прието, че допълнителни вреди ищецът е търпял от наложената му в началото на производството мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена впоследствие в „парична гаранция”; отчетено е и че през целия период от време ищецът е бил изправен пред неяснота и несигурност относно хода на делото и невъзможността да прогнозира развитието на производството; търпял е негативно влияние и от тежестта на повдигнатото му обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление. От друга страна, при определянето на конкретния размер на процесното обезщетение, съдът е съобразил процесуалното поведение на ищеца в качеството му на обвиняем и създаваните от него пречки по движението на досъдебното производство (неколкократното му неявяване при призоваване за извършване на процесуални действия, изискващи неговото участие; многократно постановяваното спрямо него принудително довеждане; обявяването му за местно и общодържавно издирване), взел е предвид и личностните данни на ищеца, и в частност – предходни негови осъждания, както и факта, че в течение на наказателното производство той е осъществил няколко престъпления, за които е осъден и е търпял и продължава да търпи наказание „лишаване от свобода“, като в тази връзка е прието, че негативното влияние върху него на продължаващото наказателно производство не е в такава степен решаващо, както при едно неосъждано лице. Предвид така обсъдените обстоятелства по делото, въззивният съд е споделил и крайния извод на първата инстанция относно размера на процесното обезщетение – 3 500 лв., който е приет за адекватен на претърпените от ищеца отрицателни емоции от прекомерната продължителност на воденото срещу него наказателно преследване; респ. – прието е, че не са налице основания за изменение на размера на присъденото от районния съд обезщетение.
Видно от изложеното, размерът на процесното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е определен при преценка на всички конкретни, релевантни за това обстоятелства, установени по делото, съобразно указанията и разясненията, дадени с т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., при отчитане и на спецификите на това обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 202/08.05.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 195/2015 г. на Хасковския окръжен съд;
ОСЪЖДА П.. да заплати на М. С. Б. сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.