О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
София 17.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 964 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „П” Е. гр. С., представлявано от изпълнителния директор А против решение № 221 от 20.11.2008г.по в.гр.д. № 2*3по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение по гр.д. № 27 158/2006г.на Районен съд София в частта,в която предявения от В. Д. П. срещу „П” Е. гр. С. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ е отхвърлен за сумата от 3 474лв.и вместо това е постановено друго,с което е осъден „П” Е. гр. С. да заплати на В. Д. П. посочената сума,представляваща обезщетение за времето от 3.11.2006г.-03.05.2007г.,през което същата е останала без работа поради извършеното от ответника уволнение поради намаляване на обема на работата. В останалата част/ относно исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ/- решението е оставено в сила и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поставеният материално-правен въпрос е свързан с извършения подбор при уволнението. Позовава се на две решения на ВКС- № 82/20.02.2006г.и № 1931/7.12.2006г.на ІІІг.о.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е налице намаляване на обема на работата,но извършеният от работодателят подбор не отговаря на изискванията на закона за реална съпоставка съобразно критериите на чл.329 от КТ, първо, защото измежду 22 –ма заемащи длъжността на ищцата,той е извършен само по отношение на 17, второ- защото комисията при оценяване на попълнения от работничката тест въобще не й е поставила съответния брой точки за дадените верни отговори на въпроси №1 и №6 и трето,защото работодателят/без основание/и допълнително е намалил определения от комисията резултат на ищцата от 13.34точки на 11.
При тези данни – поставеният от касатора въпрос за начина на извършване на подбора и по-специално за това дали –нивото на изпълнение на трудовите задължения на работника е въпрос на конкретна фактическа преценка на работодателя – е от значение за решаване но делото. Същият обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, в какъвто смисъл са изложените доводи в касационната жалба. Включително и в цитираните от касатора решения е прието,че при уволнение поради намаляване на обема на работа-работодателят е длъжен да извърши подбор между всички служители, които заемат съответната длъжност. В случая това не е направено,защото измежду 22-мата заемащи длъжността „касиер-инкасатор”-подбор е извършен между 17. Отделно-подборът следва да се извърши по критериите,посочено в чл.329 от КТ и тези,които са приети допълнително от работодателя,като целта е да останат на работа тези,които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Върху работодателят е задължението да докаже,че е упражнил законно правото си на уволнение. В случая е установено обратното- преднамерено комисията не е поставила следващият се брой точки, съобразно предварително обявената методика/не са били оценени отговорите на въпроси №1 и №6/,а впоследствие и допълнително е намален получения резултат / от 13.34 на 11 точки/.
С оглед на изложеното,тъй като не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от КТ и поставеният въпрос,не е от тези, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице нито едно от основания по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 20.11.2008г.по в.гр.д. № 2*3по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.