3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
С., 02.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 571 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. Зоя З., против въззивното решение без номер от 20 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 3013 по описа на С. градски съд за 2008 г., с което е отменено частично в отхвърлителната му част решение без номер от 14 януари 2001 г., постановено по гр.д. № 5288 по описа на районния съд в[населено място] за 2001 г. и касаторът е осъден да заплати на М. С. Т. от[населено място] още 14332,49 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, а в останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост, защото нарушенията на ищцата са установени от събраните доказателства и са достатъчни за налагане на дисциплинарно уволнение; изискванията за изпълнение на длъжността са установени в длъжностните характеристики и отделни законови текстове, като задълженията не могат да се изброят изчерпателно; съдът не е компетентен да преценява целесъобразността на уволнението. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по съществени въпроси на дисциплинарната отговорност на работника или служителя относно императивните изисквания на закона преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да поиска обяснения от нарушителя, като произнасянето на съда е в противоречие с решение № 1431-2460-2002 ІІІ ГО и решение № 656-1458-2002 ІІІ ГО, както и по въпроса за възможността и начина на делегиране на работодателската правоспособност при налагане на дисциплинарното наказание, като произнасянето на съда е сторено в противоречие с решение № 1935-562-2000 ІІІ ГО.
Ответницата М. С. Т. от[населено място] не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ; по делото е представено писмено обяснение от ищцата, върху което е поставена резолюция за дисциплинарно наказване на ищцата от председателя на съвета на директорите на касатора, поради което е налице обяснение, достигнало до лицето, осъществяващо дисциплинарна власт от името на работодателя; незаконосъобразно са изслушани устни обяснения от лица, които не са субект на дисциплинарната власт, макар и да са натоварени за това от съвета на директорите; с оглед наименованието на длъжността, заемана от ищцата, за нея не са съществували задължения по извършване на продажби на стоки и тяхното маркиране в касовия апарат на бара, като едва след датите на описаните в заповедта нарушения й е връчена длъжностна характеристика, в която се съдържа задължение да продава и маркира стоките и да издава фискален бон за това.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по второто основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Поставените от касаторката правни въпроси нямат значение за изхода на конкретното дело и не са обусловили крайните правни изводи на съда. Твърденията на касатора са насочени основно към оборване на тезата на ищцата, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193 ал. 1 КТ, с позоваване на част от мотивите на съда, които обаче не представляват водещият правен извод при преценката на законосъобразността на дисциплинарното уволнение. Видно от мотивите на атакуваното съдебно решение съдът приема еднозначно, че процедурата по искане и приемане на писмените обяснения на ищцата от субекта на дисциплинарната власт е спазена, поради което твърдението на ищцата за допуснато нарушение на закона в това отношение е неоснователно. Макар да е вярно, че съдът е изложил съображения по изслушване на устните обяснения на ищцата от лица, натоварени специално за това от съвета на директорите на касатора, тези съображения не са станали причина да се достигне до извод за неспазване на задължението на работодателя по чл. 193 ал. 1 КТ, след като писмените обяснения са достигнали до председателя на съвета на директорите. Ето защо, дори и мотивите на съда в това отношение да са били основани на неправилно разбиране на процедурата по чл. 193 ал. 1 КТ и да е налице противоречие с посочената съдебна практика, допускането на касационния контрол не би довело до друг краен извод по основателността на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, още повече, че решаващите доводи на съда са във връзка с липсата на установени дисциплинарни нарушения с оглед трудовите задължения на ищцата.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 20 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 3013 по описа на С. градски съд за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: