О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1136
София, 24.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври…………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 423/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-В., е подало касационна жалба срещу решение № 1154 от 7.10.2010 година по гр.д. N 1750/2010 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2593 от 09.07.10 г. по гр.д. № 3083/10 г. на районен съд-В.. С него са уважени искове на И. Х. М. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „управител на хотел” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 4775, 48 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата И. Х. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Р. от АК-В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
След даване на указания с молба от 13.12.2010 г. касаторът е записал следното уточнение: „Същественият материалноправен въпрос касае реалното, действително настъпване на обективния факт – намаляване обема на работа, вземане на решение за намаляване обема на работа от компетентен орган в дружеството, обстоятелството, дали обемът на работа действително е намалял, както и правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работници и служители при наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.3”. Въпросът касае приложението на посочената правна норма и по-точно предпоставките, при които работодателят може да упражни законно правото на уволнение, както и важният за тези дела въпрос за разпределението на доказателствената тежест и доказването на факта на намаляване обема на работа.
За се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението и допълнителната молба няма доводи във връзка с поставените въпроси, съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Приповторени са оплакванията от касационната жалба за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са изложени аргументи за основателност на искането за допускане на обжалването въз основа на някоя от хипотезите, уредени в чл. 280, ал.1 ГПК – защото въззивното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, защото въпросите са решавани противоречиво от съдилищата или защото те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът се позовава на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, представяйки решение № 603 от 10.05.2005 г. по гр.д. № 146/2003 г. на ВКС, състав на III г.о., което не е задължително и попада в хипотезата на т.2 от текста. Това решение преутвърждава константна практика на ВКС, че предмет на установяване в производство по иск срещу незаконно уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ е фактът на намаляване обема на работа и неговата относимост към изпълняваната трудова функция. То няма отношение към правилността на разглежданото въззивно решение, в което исковете на ответницата по касация са уважени поради липса на доказателства за намаляване обема на работа /представените от работодателя доказателства са оспорени, а съдебно-счетоводна експертиза не е ангажирана/. Останалите приложени решения на районни и въззивни съдилища няма данни да са влезли в сила и поради това не могат да бъдат обсъждани в това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1154 от 7.10.2010 година по гр.д. N 1750/2010 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.