1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
ГР. С., 14.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 12.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4369/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Я. Г. срещу основното и допълнително / за разноски/ решения по гр.д. №383/13 г. на Окръжен съд Варна /ОС/ и по допускане на обжалването. С обжалваните решения са отхвърлени исковете на касатора срещу Агенция „Митници” по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението му от длъжността „митнически сътрудник”, извършено на осн. чл.325, ал.1, т.12 КТ и той е осъден да заплати на ответника по 150 лв. – юрисконсултстко възнаграждение за двете инстанции.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването на въззивното решение по съществото на спора касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 – 3 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и трайната практика на съдилищата въпросите /конкретизирани от ВКС без обстоятелствената им фактическа част/: 1. кое е правното основание за прекратяване на процесното тр. правоотношение – по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 или по чл.325, ал.1,т.12 от КТ, с оглед разликите в заеманата от ищеца по тр. правоотношение длъжност и тази,предвидена с вл. в сила класификатор на длъжностите в администрацията / К./ за заемане по служебно правоотношение; 2. Кое е определящо за установяване на приликите и разликите на две длъжности – формулировката но Н. или функциите, посочени в дл. характеристика; 3. когато длъжността по тр. правоотношение е определена с нормативен акт за заемане по служебно правоотношение, необходимо ли е с последващ административен акт тя да е определена за заемане от държавен служител; 4. следва ли административният акт да бъде нарочен индивидуален, с конкретно описание на длъжността и с диспозитив, посочващ преобразуването на длъжността от тази по тр. правоотношение в заеманата по служебно, който акт да предхожда длъжностното разписание; 5. утвърденото от работодателя длъжностно разписание, въз основа на Н. представлява ли валиден административен акт, по силата на който заеманата по тр. правоотношение длъжност се определя в бъдеще за заемане по служебно. Според касатора казусът не е единичен, а създаването и утвърждаването на непрецизна практика от гледна точка на прилагането на закона налага преодоляването й като се допусне касационно обжалване по поставените въпроси на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че за уволнението по чл.325,т.12 от КТ е необходимо и достатъчно заеманата по тр. правоотношение длъжност към момента на уволнението да е определена за заемане по служебно правоотношение с нормативен акт и/ или с решение на компетентния орган – в случая директора на ответната агенция. Той е извършил промени в структурата на съответната митница и е утвърдил въз основа на К. ново щатно разписание, с което са определени щатните бройки за заемане по служебно правоотношение. Макар длъжността „митнически сътрудник” да не фигурира в новото щатно разписание, същата по тр. функции и с експертен характер, но с друго наименование длъжност „инспектор” е предвидена за заемане по служебно правоотношение. Според ОС материалноправните предпоставки за законност на уволнението по чл.325,т.12 КТ са закриване на заеманата по тр. правоотношение длъжност и трансформирането й в длъжност по служебно правоотношение. Този извод е подкрепен с цитирана практика на ВКС.
При тези данни първият въпрос – за предпоставките на използваното уволнително основание, е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. В нея се приема, че за да са налице предпоставките по чл.325,т.12 КТ е необходимо длъжносттта, заемана по тр. правоотношение да бъде определена с нормативен акт или решение на компетентния орган на работодателя за заемане по служебно правоотношение – р. по гр.д. №967/11 г. на трето г.о. на ВКС, по к.гр.д. №683/07 г. на АС София и по гр.д. №1414/10 г. на трето г.о. на ВКС. Съкращаване на щата не е налице, когато тр. фунция не се премахва реално, а на нейно място е създадена нова само по име, но с идентични основни тр. функции / както е прието и в случая, въз основа на данните по делото/ – в този см. са напр. р. по гр.д. №1434/02 г. на трето г.о., по гр.д. №1654/09 г. и по гр.д. №1157/11 г. на трето г.о. и др.
Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. / р. по гр.д. №1152/09 г. на трето г.о. на ВКС/.
В случая в нормативен акт е определено тр. функция на ищеца за съответната длъжност да се изпълнява по служебно правоотношение и въз основа на този акт директорът на Агенция „Митници” е утвърдил нова структура и ново щатно разписание на митницата. Според практиката на ВКС за подобни случаи, цитирана по-горе, това е напълно достатъчно, за да се приложи основанието по чл.325, т.12 КТ.
Така по поставените въпроси въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и съдилищата за подобни казуси. Решението на въззивния съд съвпада с това по други дела за сходни казуси – напр. по гр.д. №17049/12 г. на ГС – С. / обжалване на което не е допуснато с опр. по гр.д. №3493/13 г. на ВКС, трето г.о./ и по в.гр.д. №265/13 г. на ОС Пловдив/ обжалване на което не е допуснато с опр. по гр.д. №3555/13 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Тази непротиворечива и съвременна практика по въпроса, не може да се охарактеризира като неприцизна, което да налага преосмислянето й и затова според този състав на ВКС не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
За допускане на обжалването на допълнителното решение за разноските, присъдени в размер на по 150 лв., за двете инстанции, касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Сочи, че ОС се е произнесъл недопустимо плюс петитум, тъй като искането за юрисконсултско възнаграждение не е конкретизирано по размер до приключване на устните състезания пред инстанциите по делото, а едва в молбата по чл.248 от ГПК и в противоречие с цитирана практика на ВКС, според която паричната претенция следва да е индивидуализирана по размер и доказана. Тези основания не са налице: Възнаграждението в случая се определя от съда / опр. по ч.т.д. №620/12 г. на първо т.о. на ВКС/, присъдено е и за двете инстанции в минималния размер по Наредба №1/2004 г., поради което правата на ищеца да се защити срещу искането за разноски не са нарушени – той е осъден за най-малката възможна / като нормативно определена / сума на адвокатско възнаграждение, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК. В този случай / за разлика от общия по ал.1/ списък за разноските по чл.80 ГПК и доказателства за внасянето им не следва да бъде представян, тъй като юрисконсултът защитава агенцията по силата на съществуващо помежду им трудово или служебно правоотношение. Така в р. по т.д. №596/12 г. на второ т.о. на ВКС е посочено: За разлика от адвокатското възнаграждение, което се договаря за всяко конкретно дело и се заплаща предварително от страната на пълномощника й адвокат, възнаграждението за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт се изплаща от представляваната страна /юридическо лице или едноличен търговец/ на юрисконсулта по силата на съществуващото помежду им трудово или гражданско правоотношение. Естеството на това правоотношение не предполага предварително получаване на възнаграждение от юрисконсулта за явяване по всяко дело. Поради това приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не следва да се обвързва с изискване за представяне на доказателства, че юрисконсултът е възмезден предварително за работата си по делото.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №383/13 г. от 11.03.134 г. и на допълнителното решение за разноски по същото дело от 17.04.13 г.
Осъжда Я. Н. Г. да заплати на Агенция „Митници” юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 / сто и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: