О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
Гр.С., 30.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5198 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Т. срещу решение №.1937/11.05.15 по г.д.№.284/15 на Окръжен съд Благоевград – с което е потвърдено решение №.274/13.01.15 по г.д. №.2837/13 на Районен съд Благоевград за уважаване на предявения от Г. С. Г. срещу касаторката иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Ответната страна Г. Г. не взема становище
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата за претърпени от ищеца имуществени вреди. Посочил е, че те са причинени от нейно виновно противоправно поведение – представянето й пред нотариус при подписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот за нейната сестра близначка – вписана в акта като продавач /като по този начин е станала причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ/. П. поведение е безспорно установено по наказателен ред /за извършеното от нея престъпление по чл.314 НК на основание чл.78а НК е освободена от отговорност и й е наложена санкция в размер на 1000лв.; решението по чл.78а НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда – т.15 от ТР №.6/6.11.13г. по т.д.6/12 на ОСГТК на ВКС, и е задължително за гражданския съд съобразно чл.300 ГПК/. От друга страна сделката е прогласена за нищожна – поради което и ищецът като купувач е претърпял имуществени вреди от сключването на договора. Във връзка с квалификация на предявения иск е посочено, че той е по чл.45 ЗЗД, като ищецът не би могъл да проведе своята защита по чл.34 ЗЗД – последният визира страните по договора, а формално такава е Г. С. – а не получилата сумата нейна сестра близначка – ответницата. Отговорността на последната би могла да се ангажира само на деликтно основание, което и е направено в разглеждания случай от ищеца. Възраженията на ответницата за неполучаване на продажната цена са намерени за неоснователни. В. съд е изложил съображения, че нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на продавача, че е получил продажната цена, е частен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за неизгоден за него факт. Същевременно, установяването на противното не може да стане със свидетелски показания, доколкото не е налице изрично съгласие на противната страна /чл.164 ал.2 ГПК/ или начало на писмено доказателствено средство /чл.165 ал.2 ГПК/; при тези обстоятелства твърдението за неполучаване на продажната цена остава недоказано с годни доказателствени средства. Съдът е намерил за неоснователно и възражението, че ищецът е знаел за подмяната на двете сестри близначки при подписването на нотариалния акт. Посочил е, че за това не са събрани достоверни данни. Твърденията, че върху ответницата е бил оказан натиск, в резултат на което сделката е била унищожаема, не са доказани по граждански или наказателноправен път, а и нищожноста или унищожаемостта не са задължителна предпоставка за уважаване на иска по чл.45 ЗЗД. Приел е и, че сочените процесуални нарушения на първата инстанция не са налице. Докладът е пълен и точен, дадени са достатъчни указания – че ответницата следва да докаже възраженията в своя отговор, и твърдението, че пари по сделката не са й давани, а и тя през цялото време е била защитавана от утвърден адвокат. Съдът, като се е произнесъл сам по фактическата обстановка и е изложил правни изводи, в това число като изрично е отговорил на повдигнатите с въззивната жалба оплаквания, е приел, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, като твърди, че съдът се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Доказани ли са от ищеца всички елементи, включени в състава на чл.45 ЗЗД?”; 2. „Допустими ли са събраните по делото гласни доказателства?”; 3. „Постановеният по делото доклад разпределя ли на страните в пълна степен доказателствената им отговорност?”; 4. „Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?”; 5.”При неправилно квалифициран иск от първата инстанция, необходимо ли е въззивният съд да даде указания на ищеца относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства, т.е. за правомощията на въззивната инстанция, в случай, че е налице неправилно посочена правна квалификация от първоинстанционния съд”. Сочи се практика.
Настоящият състав намира, че твърдените основания за касация не са налице.
Въпросите с номера 1, 2, 3 и 5 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първите три въпроса не са общи и абстрактни, каквито има предвид чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни и фактически, свързани с обстоятелствата по делото. Отговорът им изисква преценка на събраните доказателства и може да бъде даден след разглеждането на делото по същество – с решението. В предварителната фаза по селекция на касационните жалби, обаче, касационният съд не извършва контрол за правилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт – в това число и за неговата необоснованост, се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Петият въпрос съдържа условие, което не е налице. В. съд не е приемал, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на предявения иск – напротив, изрично е посочил, че предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, отговорността на ответницата може да бъде ангажирана само на деликтно основание и ищецът се е позовал на него. Поради това така поставеният въпрос е неотносим и е без значение за изхода на спора. Предвид изложеното изведените въпроси не съставляват годно общо основание за допускане на касация.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по четвъртия въпрос. Същият е от значение за изхода на спора, но не е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС – както се твърди. Съгласно последната /ТР 1/4.01.01г. на ОСГК на ВКС, т.19, реш. №.157/8.11.11г. по т.д.№.823/0г. на ВКС, ІІ ТО, реш. №.134/30.12.13г. по т.д.№.34/13 на ІІ ТО и др./, в това число и цитираната, въззивният съд следва да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите на въззивното решение трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Те не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. В случая въззивната инстанция, макар и да е препратила към мотивите на първоинстанционния съд, е изложила подробно какво приема за установено от фактическа и правна страна на спора, вкл. е дала отговор на повдигнатите в жалбата оплаквания. Доколко фактическите и доказателствените й изводи са правилни и обосновани, по изложените по-горе мотиви не може да бъде проверявано в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото касаторката основава защитата си на твърдения за знание на ищеца относно самоличността й към момента на изповядване на сделката и съставянето на нотариалния акт и оказан натиск от същия върху нея за сключване на сделката, на практика тя се позовава на наличие на негово престъпно поведение – каквото е безспорно, че не е установено по надлежния наказателноправен ред /и това е отразено и във въззивното решение/ и на порок на волята й – който би бил от значение при спор за действителността на сделката.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1937/11.05.15 по г.д.№.284/15 на Окръжен съд Благоевград.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: