О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
ГР. София, 17.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.09.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №983/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Р. Н. срещу въззивното решение – основно и допълнително, на Разградски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №386/08 г., с което са уважени предявените от Д. а. „Д. резерв и военновременни запаси” / като трето лице/ срещу касатора / като взискател/ и „Праватконтакт” О. / като длъжник по изпълнението/ искове по чл.336, ал.1 от ГПК, а срещу взискателя – и по ал.3, вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 5 212 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, чрез насочване на изпълнението върху имущество – въглища, което му принадлежи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3, само във връзка с иска по чл.45 от ЗЗД / въпросите за основанието на претендираната обезвреда и предпоставките за основателността на противопоставеното на иска възражение за прихващане са от значение за точното прилагане на закона/.
Основанието за търсената обезвреда е посочено в закона – чл.336, ал.3 от ГПК препраща към чл.45 от ЗЗД, и затова доводите на касатора за нарушена задължителна практика – ППВС №1/79 г. , по чл.55 от ЗЗД са неотносими към случая.
Възражението за прихващане на ответника с вземане към ищеца с пр. осн. чл.59 от ЗЗД е прието и разгледано от въззивния съд, но счетено за неоснователно – не се установява ответникът по иска да има вземане към ищеца, произтичащо от фактически или правни отношения с него, с което да се извърши прихващането. Последното – вкл. когато е заявено с възражение, предполага съществуване на насрещни вземания, „когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни или заместими вещи” – чл.103 от ЗЗД. При предявяването му с възражение не е необходимо вземанията да са ликвидни и изискуеми /р.696/04 г., на което се позовава касаторът/. В случая обаче предявеното за прихващане вземане на касатора срещу ищеца, произхождащо от твърдяните отношения помежду им, не е установено от доказателствата по делото. Представените са за съдебно признато вземане на касатора към съответника му, длъжника по изпълнението „Приватконтакт”, което обаче не установява същото по основание и размер към ищеца, като трето лице. Затова възражението не е уважено с извършване на съдебно прихващане, в съответствие със закона и практиката по прилагането му.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр. д. №386/08 г./ основно – от 27.06.07 г. и допълнително – от 11.09.08 г./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: