О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
ГР. София, 17.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.09.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №991/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Н. Т. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №1593/08 г., с което е обезсилено на осн. чл.209, ал.1,пр.3 от ГПК, отм.,първоинстанционното в частта за солидарното осъждане на ответниците П на РБ и СДВР да заплатят на касатора- ищец на осн. чл.2, т.2 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава и на трите точки.
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че е разгледан непредявен иск по чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Отговорността на ответника С, който не е правоохранителен орган по чл.2 от ЗОДОВ, не може да се ангажира по иск на това основание, а е такава за незаконна административна дейност – 24 часово полицейско задържане; претенцията за обезщетяване на вреди от нея следва да се разгледа на осн. чл.1 от ЗОДОВ, като се уточни обстоятелствената част на иска. Искът срещу Прокуратурата на РБ е с основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тъй като ищецът претендира обезщетение за вреди от незаконна мярка за процесуална принуда – задържане за срок от 72 часа, но не и от незаконно обвинение по см. на чл.2, т.2 от с.з. При това разграничаване на отговорността на ответниците, според въззивния съд, исковите претенции не са разгледани срещу всеки от тях съответно на обстоятелствата, на които се основават, а на друго – незаконно обвинение, което ищецът не е релевирал или разгледан е непредявен иск по см. на чл.209, ал.1 от ГПК , отм. На това процесуално основание решението на първата инстанция е обезсилено и делото – върнато за произнасяне по предявените искове.
Поставеният от касатора в изложението му материалноправен въпрос за основанието на иска / и оттук – какъв е предявеният/ е от значение за спора, а този за основателността му – не, тъй като обжалваното въззивно решение не решава спора по същество. Вредите от незаконното задържане под стража се обезщетяват съвкупно / при поглъщане/ с тези от незаконното обвинение, по повод на което е взета мярката – чл.2, т.2 от ЗОДОВ, но в случая ищецът не претендира отговорност за неимуществени вреди от незаконно обвинение / при оправдателна присъда или прекратено наказателно производство – ТР №3/04 г., т.13/. Или основанието на иска е определено в съответствие със цитираната от касатора задължителна практика на ВКС и не е налице предпоставката по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Въпросът за характера на органите, които носят отговорност по чл.1 и по чл.2 от ЗОДОВ, е изяснен в тълкувателната практика на ВКС и не е разрешаван противоречиво от съдилищата, както изисква чл. 280, ал.1,т.2 от ГПК. Отговорност за действията си на осн. чл.2 от ЗОДОВ носят само правоохранителните органи, какъвто е П. на РБ. СДВР не е такъв орган и отговорността й не може да се ангажира по иск на това основание и солидарно с Прокуратурата / ТР №3/04 г., т.5/.
Поставеният в изложението въпрос за основанието за отговорността на ответниците по предявените срещу тях искове е от значение за точното прилагане на материалния и процесуален закон, но е разрешен от АС в съответствие със задължителната и константна практика на ВКС и съдилищата, обезпечаваща това прилагане. Затова не са налице и третото от основанията за допускане на касационно обжалване – по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №1593/08 г. от 16.03.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: