О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1138
София, 14.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври…………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 2913/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Д. В. Д. от София, чрез пълномощника му адв. М. Ц. АК-София, срещу решение от 17.10.2012 г. по гр.д. № 15625/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.07.2011 г. по гр.д. № 26187/2010 г. на Софийския районен съд, 40 състав. С него е уважен иск на [фирма], София, срещу касатора, като е признато за установено, че Д. В. Д. дължи на [фирма], София, сумата 5 668,83 лева, съставляваща стойността на потребена топлинна енергия, ведно със законна и мораторна лихва – иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Поддържа основания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за развитие на правото. Въпросът е „Следва ли да се приема служебно начислената топлинна енергия по решение на общото събрание за реално потребена, само защото такава е била нормативната уредба или следва да се заплаща само действително потребената и отчетена ТЕ”.
Въпросът няма отношение към съществените мотиви на въззивния съд. Той е отказал да отговаря на оплакванията във въззивната жалба, включително на това за определения размер на задължението, тъй като те са несвоевременно заявени. През целия ход на делото пред първата инстанция ответникът, сега касатор, не е направил никакви възражения по предявения иск. Единственото, което е посочил в отговора на исковата молба, е желанието му да сключи споразумение за разсрочено плащане на задължението. Поради това въпросът му не е съобразен с изискванията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, а касационната жалба не доже да се допусве до касационно обжалване..
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.10.2012 г. по гр.д. № 15625/2011 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.