3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1139
София, 19.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седeмнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 897/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2730 от 20.09.2012 г. по ч. гр. д. № 2483/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която са обезсилени разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 4573/2102 г. на Пловдивски районен съд по отношение солидарното осъждане на двамата длъжници, и е прекратено производството по делото в същата част.
По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответницата Ж. Л. С. от [населено място] – оспорва същата като недопустима и неоснователна в депозирания по делото писмен отговор от 02.11.2012 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Пловдивски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не
е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
Отделно от това, въззивното определение не подлежи на касационен контрол и на основание изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК. Съгласно тази норма, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за суми, които са под 10 000 лв.: 9 464.17 лв. – главница; 4 543.22 лв. – просрочена лихва и 30 лв. – такси.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2730 от 20.09.2012 г. по ч. гр. д. № 2483/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частния касатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: