О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1139
София, 05.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 3608/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], София, чрез пълномощника юрк. Д. Ж.-С., срещу решение № 128 от 02.04.2014 година по гр.д. № 166/2014 година на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 49 от 10.12.2013 г. по гр.д. № 100/2013 г. на районен съд-И.. С него са уважени искове на Й. Н. П. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповедта, с която то е извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на длъжността „касиер О.” в [фирма], клон Х., О.-ГКПП К. А. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 1721, 82 лева, което е прихваното частично с насрещни вземания на работодателя – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Й. Н. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. К. от АК-Х., оспорва жалбата с писмен отговор поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на обжалването. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани материалноправните въпроси:
1. Длъжен ли е работодателят в случай на подбор, при преценка на критерия „по-добра квалификация” да ограничава преценката си в рамките на изискванията за длъжността по длъжностна характеристика или има право да оценява обективно притежаваните от работниците/служителите знания и умения?
2. Има ли право работодателят да присвоява служебни оценки на служители, които подлежат на подбор, то към момента на извършване на подбора ползват законоустановен отпуск, респективно нямат актуално трудово представяне?
3. Когато като твърдение за незаконосъобразност на уволнението ищецът е посочил липса на извършен подбор, и се установи, че такъв е извършен, следва ли съдът да съобразява прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на оценката по отделните показатели и обективно проявените професионални качества и квалификация?
Касаторът не е посочил допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК, нито е изложил доводи за неговата основателност, извън цитирането на текста на закона.
Върховният касационен съд намира, че не е налице нито основно, нито допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Така зададени въпросите не кореспондира с решителните мотиви на въззивния съд, който е намерил подбора за незаконосъобразен поради това, че „не е осъществен между всички следващи се длъжности, тъй като три служителки не са участвали реално в изпитния процес. Същевременно са поставяни служебни оценки на не явилите се на тестовете работници, което директно опорочава изискуемата обективна преценка на качествата им; същевременно е налице нееднакво и равноправно оценяване на всички участвали служители в тестовете, както и са допусната грешки при преценка на служителите относно критериите за образование и квалификация, и уравниловъчен поглед съобразно видовете длъжности” и т.н. Освен това трябва да се сподели приетото от съдилищата, че критериите за подбора трябва да съответстват на длъжностните задължения и образователните изисквания на работника или служителя, които са установени с длъжностната му характеристика. Що се отнася до оспорването на подбора такова е направено с исковата молба както досежно неговото провеждане, така и поради незаконосъобразното му извършване.
Изложението на основанията за касационно обжалване не съдържа и обосновка на кое допълнително основание да бъдат разгледани поставените въпроси. Цитираната съдебна практика е във връзка с твърдения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, които могат да се разгледат само ако се преодолее селективната фаза на процеса. Тъй като не са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи разноски за това производство, които съобразно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 02.04.2014 година по гр.д. № 166/2014 година на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], София, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Н. П. от [населено място] сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.