О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1139
София, 23.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 887/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
“П” Е. , София, чрез пълномощника си адв. М. Б. от САК, е подало касационна жалба срещу решение от 11.03.2009 година по гр.д. N 2343/2008 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 22 от 1.04.2008г. по гр.д. № 7866/2007г. на районен съд-София, 72 състав. С него са уважени искове на М. А. А. от гр. Б. срещу касатора за отмяна на незаконно дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 21/8.03.2007г., за възстановяване на заеманата длъжност “директор в “ПРО” Е. – клон Баня” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3506, 68 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата М. А. А. от гр. Б. оспорва жалбата както по допустимостта й, така и по същество на развитите касационни основания.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е в срок от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради следното:
В касационната жалба се съдържа раздел I – “По допустимостта на настоящата частна жалбата”, в който не е посочено нито цифрово, нито текстово основанието, на което се поддържа допустимостта й. Липсва и обосновка на някои от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК спрямо формулиран въпрос. Твърди се, че съдът в разрез с материалния закон не е отчел обстоятелството, че описанието на допуснатите дисциплинарни нарушения се съдържа в отделен документ /докладна записка:/, към който се съдържа препращане в заповедта за дисциплинарно уволнение, а служителката е била запозната с него. Касаторът се позовава на два незаверени преписа от решения на Бургаския апелативен съд, за които няма данни да са влезли в сила. Независимо от това фактът на прилагането им не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като решенията не касаят тази правна хипотеза. В този смисъл те са неотносими към конкретния правен спор и не съдържат обсъждане на материалноправния въпрос, формулиран по-горе, нито налагат извод за противоречива практика на съдилищата при решаването му. Независимо от това може да се посочи, че съдилищата са последователни в разбирането си, че описанието на дисциплинарното нарушение може да се съдържа и в друг документ, към който препраща заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, стига този документ да е доведен до знанието на нарушителя и да му е дадена възможност да вземе отношение по него. В случая искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е уважен поради липса на категорични данни за уведомяване на наказаното лице за съдържанието на документа, в който са индивидуализирани нарушенията на трудовата дисциплина.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2009 година по гр.д. N 2343/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.