О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 12.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 65/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Х. П. лично и като управител на [фирма], [фирма] и [фирма] , представлявани от Д. Х. П., и В. Н. П., всички представлявани от адв. Н., за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски апелативен съд № 780 от 12.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 629/2012г. в частта, с която след частична отмяна на определение на Търговищки окръжен съд № 383 от 02.11.2012г. по ч.гр.д.№ 306/2012г., е уважена молбата на К. с правно основание чл. 395 ГПК и на основание чл. 390 във вр. с чл. 397, ал. 1, т.2 ГПК и чл.22 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл.28 от същия закон, който Комисията възнамерява да предяви против Д. Х. П., съпругата му В. Н. П., [фирма], [фирма] и [фирма], чрез налагане на възбрана върху шест недвижими имота и налагане на запор върху седем движими вещи.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната част и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1 на чл.280 ГПК, тай като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС. Подробно са изложени доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт, за липса на мотиви, за необосновано игнориране на представени от тях доказателства, за неправилна преценка на доказателствата при формиране на извод за наличие на причинна връзка между конкретното престъпление по период и финансов резултат и придобитото имущество, обоснованост на разглеждания период на акумулиране на приходи и извършени разходи, наличието на принос от страна на съпругата в придобиване на имуществото. Позовава се на противоречие на атакуваното определение с Решение №834/23.12.2010г. по гр.д.№1417/2009г. на ВКС, Решение №607 от 29.102010г. по гр.д.№ 1116/2009г. на ВКС, Решение № 17 от 26.04.2011г. по гр.д.№462/2010г. на ВКС , даващи разрешение на спорни въпроси на исковото производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, както и Определение №128/10.03.2011г. по ч.гр.д.№44/2011г. на ВКС,ІІІ ГО.
Ответната по частната жалба страна – К., взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за уважаване искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Съображенията за това са следните:
С атакуваното определение след частична отмяна на определение на Търговищки окръжен съд № 383 от 02.11.2012г. по ч.гр.д.№ 306/2012г., е уважена молбата на К. с правно основание чл. 395 ГПК и на основание чл. 390 във вр. с чл. 397, ал. 1, т.2 ГПК и чл.22 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл.28 от същия закон, който Комисията възнамерява да предяви против Д. Х. П., съпругата му В. Н. П., [фирма], [фирма] и [фирма], чрез налагане на възбрана върху шест недвижими имота и налагане на запор върху седем движими вещи.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице кумулативните предпоставки, посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК: ищецът има право на обезпечение на иска, който възнамерява да предяви, т. е. бъдещият иск е допустим и вероятно основателен; налице е интерес от неговото обезпечаване – без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението; обезпечителните мерки по брой и вид и при съобразяване на общата пазарна стойност на имотите, леките автомобили и индивидуализираните движими вещи и цената на иска са подходящи и адекватни на обезпечителната нужда. Посочено е също, че при липсата на писмени доказателства, които да обосноват извод за вероятна основателност на иска, обезпечението се допуска при условията на чл.391 ал.1 т.2, но в конкретния случай молителят не следва да внася гаранция с оглед нормата на чл.391 ал.4 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая касаторите не са формулирали изрични въпроси по смисъла на чл.280 ГПК. Изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос, тъй като преповтаря като съдържание касационната жалба и оплакванията за неправилност и необоснованост на определението. Тези доводи, посочени от касаторите като материалноправни и процесуални въпроси, не са относими към правните аргументи на въззивния съд, а изразяват несъгласието им с приетата от съда основателност на молбата на молителя с правно основание чл. 391 ГПК. По този начин касаторите допускат смесване на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК с тези за достъп до касация по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки за това.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че позоваването на цитираните по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК е некоректно и не може да обоснове извод за наличие на основанието по чл.280 т.1 ГПК в твърдения от касаторите смисъл, тъй като дадените с тези актове разрешения на правни въпроси касаят производството по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД, а не производството по чл.22 от същия закон , в което предмет на преценка е искането за допускане на обезпечение – отделно и самостоятелно искане, преценявано от съда при други законови предпоставки. Въззивното определение не е в противоречие и с разрешенията, дадени в Определение №128/10.03.2011г. по ч.гр.д.№44/2011г. на ВКС,ІІІ ГО.
Същото е в съответствие с постоянната и вече формирана практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, постановена при контрола върху обезпеченията по този специален закон. Съгласно установената практика, с която обжалваният съдебен акт е съобразен , проверката за вероятната основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки. В производството по чл. 390 ГПК вр. с чл. 23 ЗОПДИППД, съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл. 18 ЗОПДИППД, т. е. след преценка за редовност на документите от външна страна . Не възраженията на ответника, които ще подлежат на доказване, а писмените доказателства , посочени в мотивираното искане на Комисията, са решаващи за преценката. Въпросите дали са налице достатъчно доказателства за основателността на предявения иск, коя стойност на имуществото е от значение в процеса по ЗОПДИППД, за наличието или не на причинна връзка между характера на престъпната дейност и придобиването на имуществото, за приноса на съпругата в придобиването и др. са от значение в исковия процес по ЗОПДИППД – нямат отношение към допустимостта на иска , нито към преценката на неговата вероятна основателност на този етап.
Предвид изложеното не са налице твърдените от частните жалбоподатели основания за допускане касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд № 780 от 12.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 629/2012г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: