Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
София, 13.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1682/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 АЛ. 4 ГПК.
Образувано е по жалба на Г. Т. С., чрез пълномощника му адв. Д. Г., против решение № 562 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 104/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 247 ал. 1 ГПК е допуснал отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението от 21.04.2010 г. по същото дело, като същото следва да се чете: обезсилва решение на Врачанския ОС по гр.д. № 195/1995 г. от 03.07.2009 г. и това за отстраняване на ОФГ от 06.01.2010 г. В жалбата са изложени оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила- чл. 192 ал. 2 ГПК /отм./ във вр. с § 2 ПЗР на ГПК и чл. 247 ал. 2 ГПК и за липса на очевидна фактическа грешка по смисъла на закона.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждането й е извън приложното поле на чл. 280 ал. 1 вр. с чл 288 ГПК, тъй като в случая ВКС е произнася като втора и последна инстанция по отношение на постановеното по чл. 247 ал. 1 ГПК решение на САС.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че в постановеното въззивно решение- диспозитива е допуснал очевидна фактическа грешка, като е пропуснал да изпише първоинстанционното решение от 03.07.2009 г., за което в мотивите на решението си е изложил съображения за пороците, обуславящи извода му за недопустимостта му, а е изписал само функционално свързаното с него решение на първата инстанция от 06.01.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В случая постановеното в производство по чл.196 и сл. ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 1 ПЗР на ГПК решение е от 21.04.2010 г. и за поправката му е приложим редът по чл. 247 ГПК в сила от 01.03.2008 г., както правилно е приел Софийският апелативен съд. Редът по чл. 192 ал. 2 ГПК /отм./ е приложим за производство за поправка на очевидна грешка, инициирано до 01.03.2008 г., съгласно разпоредбата на § 2 ал. 14 ПЗР на ГПК. Не е налице нарушение на чл. 247 ал. 2 ГПК, тъй като в случая производството е образувано не по молба на някоя от страните, която да трябва да се съобщи на останалите с указание за отговор, а по инициатива на въззивния съд. Правилна е преценката на съда за допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение. Такава грешка е и пропускането да се отрази в решението- диспозитива формирана воля на съда, изразена в мотивите на решението, какъвто именно е настоящият случай.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 104/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: