О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
С. 30.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1076 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавно горско стопанство „Селище”гр.С.,чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 206 от 12.05.2011г. по в.гр.д. № 330 по описа за 2011г. на Пазарджишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 29 от 17.02.2011г. по гр.д. № 1069/2010г.на Велинградски районен съд,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос дали длъжността”старши лесничей”попада в ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ на Държавно горско стопанство. Позовава се на общо шест решения – на ПОС,СОС и на ВКС-без задължителен характер./От тях –могат да бъдат обсъждани в качеството им на съдебна практика само тези на ВКС,тъй като останалите не съдържат отбелязване,че са влезли в сила/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, въззивният състав е приел,че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.2 от КТ е неприложимо за ищеца,тъй като той не е служител от ръководството на предприятието по смисъла на закона.До този извод съдът е стигнал след като е обсъдил представените доказателства относно структурата на производствения процес и длъжностната характеристика за длъжността”старши лесничей”.
При тези мотиви- поставеният от касатора въпрос дали длъжността ”старши лесничей”попада в ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ – е годно общо основание за допустимост съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Не е налице обаче посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по поставения въпрос е налице създадената практика,която е съобразена от въззивия съд и не се налага тя да бъде променяна или осъвременявана с оглед настъпили изменения в законодателството или обществените условия.Както е посочено и в цитираните от касатора решения/например № 1172 от 27.10.08г.по гр.д.№3624/07г.на ІVг.о.на ВКС,№78 от 11.02.95г.по гр.д.№ 1168/94г.на ІІІ г.о./ – преценката за наличието на критериите по §1 т.3 от ДР на КТ/т.е.-дали на едно лице е възложено ръководството на трудовия процес/ следва да се извършва на базата на възложените му трудови функции съобразно длъжностната му характеристика,съобразно организационната структура на съответното предприятие и съгласно действащото длъжно разписание.
В случая – видно от длъжностното разписание и структурата на дружеството- ръководните длъжности в Държавно горско стопанство „Селище”са – директор и заместник директори,които са включени в клас 1. Процесната длъжност- „старши лесничей”- е включена в клас 2– т.нар. ”аналитични специалисти”- наред с длъжностите: „главен счетоводител”, „счетоводител”, „юрисконсулт”, и „лесничей”, за която е предвидена възможност да замества заемащия длъжността”старши лесничей”.Видно от длъжностната характеристика за „старши лесничей”- неговите функции са организаторски и контролни,но не и ръководни.Обстоятелството,че на него са подчинени други лица/помощник-лесничей,горски надзиратели и технически ръководител обект/ – не дават основание за друг извод,тъй като предоставените права и вменените задължения- на заемащия тази функция-не включват отговорности,свързани с ръководство на трудов процес.
Независимо от изложеното – следва да се има пред вид,че с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №718 от 21.12.10г.по гр.д.№ 67:10г.на ІІІг.о.- ВКС е имал възможност да посочи,че основанието по чл.328 ал.2 от КТ не е годно правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със служител от ръководството на орган на изпълнителната власт,какъвто е Държавното горско стопанство,тъй като сключеният договор за управление с директора му-по своя характер и предназначение не е договор за управление по смисъла на закона.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 206 от 12.05.2011г. по в.гр.д. № 330 по описа за 2011г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.