О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
Гр.София, 13.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2235 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Планта – Дес“ ЕООД, гр. София срещу решение № 368/13.02.2018г., постановено по т.д.№ 6157/2017г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1114/13.06.2017г. по т.д.№ 5899/2016г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Институт по физиология и генетика – БАН, [населено място] на основание чл.92 ЗЗД сумата от 21831,98 лв., представляваща неустойка по чл.6.1 от договор за наем от 02.01.2013г. за периода от 11.09.2013г. до 05.07.2016г.
Касаторът е направил уточнение на жалбата относно частта, в която обжалва въззивното решение (подлежащата на обжалване пред ВКС) с допълнение към касационната жалба от 25.04.2018г. Поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за осъждане на касатора да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 1158,47 лв., представляваща незаплатен наем по договор от 02.01.2013г. за периода м.09.2013г. – м.02.2014г. За разликата до пълния предявен размер от 11547,24 лв. искът е отхвърлен поради прихващане със сумата от 3849,08 лв., представляваща депозит по наемния договор и със сумата от 6539,23 лв., представляваща стойност на извършени в имота подобрения. В тази част решението е влязло в сила като неподлежащо на касационно обжалване. Първоинстанционният съд е приел, че в договора за наем е уговорена клауза за неустойка при неплащане на наемната цена в уговорения срок, чийто размер е определен въз основа на изчисленията на счетоводната експертиза. Софийският апелативен съд е констатирал, че във въззивната жалба липсват оплаквания по отношение на дължимостта на присъдената неустойка и не е изложил допълнителни съображения по този иск, като се е основал на разпоредбата на чл.269 ГПК.
Касаторът въвежда по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: Следва ли клаузата за неустойка в търговски договор между страните да бъде призната за нищожна от съда на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато тази неустойка е прекомерно голяма и накърнява добрите нрави? Според касатора правилният отговор на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Независимо от заявеното основание за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че практиката на ВКС дава положителен отговор на така поставения въпрос. В касационната жалба касаторът се позовава на ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, като твърдението е, че договорената неустойка е прекомерно голяма и накърнява добрите нрави.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос не е коментиран от въззивния съд, предвид липсата на оплаквания във въззивната жалба в частта по иска с правно основание чл.92 ЗЗД. Доколкото по иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за спазване на добрите нрави, съставът на І т.о. следва да обсъди въведения от касатора въпрос. Касаторът поставя въпроса за нищожността на неустойката с твърдения за прекомерно голям размер и за накърняване на добрите нрави. Съгласно разрешението по т.3 на ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Изрично е изразено разбирането, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и че преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тълкувателното решение са примерно изброени критерии, въз основа на които да се направи преценка на съответствието или несъответствието на уговорената неустойка с добрите нрави: естеството на задълженията, дадените обезпечения; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна); съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Предвид разрешаването на поставения от касатора правен въпрос, който е бил поставен на тълкуване от ОСТК на ВКС и даденият отговор е приложим към конкретния правен спор, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въведеното основание за допускане на касационно обжалване предполага необходимост от тълкуване на правна норма, която е неясна или непълна с цел да се внесе яснота при прилагането й. В случая с потвърждаването на първоинстанционното решение за присъждане на претендираната мораторна неустойка въззивният съд не се отклонил от практиката на ВКС.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати разноските на ответника в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 28.05.2018г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 368/13.02.2018г., постановено по т.д.№ 6157/2017г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Планта – Дес“ ЕООД, гр.София,[жк], [жилищен адрес] да заплати на Институт по физиология и генетика – БАН, гр.София, ул.“Академик Георги Бончев“, бл.21 сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.