О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1140
С. 24.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 670 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – от М. И. Т., С. И. Н. и Н. С. Н. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат В. и от Бинка Д. И. – лично и като пълномощник на сина си Д. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 1526 от 9.12.2010г. по в.гр.д. № 1796 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2174 от 16.06.2010г. по гр.д. № 8088/2009г.на Варненски районен съд,като са отхвърлени исковете на настоящите касатори против Надежда В. Н.,с правно основание чл.42 б.”б”,във вр.с чл.25 от Закона за наследството за приемане на установено,че саморъчно завещание от 26.11.2003г.е нищожно поради това,че не е написано и подписано от завещателя и за обявяване на недействителността му и иска с правно основание чл.537 от ГПК за отмяна на констативен н.а.№55 т.ІІІ от 28.11.2003г.рег.№ 5207 д.420/03г.като неоснователни и недоказани и са определени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от М. И. Т., С. И. Н. и Н. С. Н. се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос : официален документ ли е заявлението за издаване на документ за самоличност и каква е доказателствената му сила в сравнение с наличните по делото частни писмени документи.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Бинка Д. И. и Д. Г. се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставените по следния начин – един материално правен въпрос – „ налице ли са основанията на чл.42 б.”б”от ЗН за прогласяване нищожност на завещанието и на чл.25 от ЗН за формата на завещанието /като се твърди,че не е спазена,защото завещателят не е изписал изцяло собственото и фамилното си име и датата на завещанието е написана в началото на текста/ и един процесуално-правен въпрос за това дали ангажираните по делото доказателства са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по делото /като се твърди,че въззивният съд не е следвало да отказва събирането на доказателства,при положение,че те са били необходими „поради лошо проведена защита пред първата инстанция”.Позовава се на три решения на ВКС/без задължителен характер/ и на ТР № 1 от 4.01.2001г.по д.№1/00г.на ОСГК на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й.Ответницата прилага постановено решение по реда на чл.290 от ГПК,с което при допуснато касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставен въпрос-„кога е налице липса на дата в саморъчно завещание” е прието,че тъй като с императивната норма на чл.25 от ЗН е определена поредността на два от трите задължителни елемента/които са дата, съдържание и подпис/,като подписът следва да е след датата,но за датата не е посочено точното й място- може датата да е написана в началото на завещанието като част от текста или в края му, преди подписа.Посочено е и че в двата случая завещанието е надлежно датирано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав,като се е позовал на заключението на две от приетите по делото три почеркови експертизи,е приел,че процесното завещание е валидно,защото е саморъчно написано, съдържа посочена дата и е подписано,като подписът е положен под завещателните разпореждания.Наличието на зачерквания и поправки съдът е оценил като такива без значение,при положение,че завещателят категорично е изразил намерението си да завещае цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на съпругата си.Съдът е изложил аргументи защо не възприема заключението,което е изготвено при ползван образец- подадено от името на Н. Н. заявление за издаване на документ за самоличност./Вещото лице е посочило,че при ползване на този сравнителен материал не може да се приеме,че текстът на завещанието е написан от подалия заявлението/. Като е оценил това заявление като частен документ,е дал вяра на другите две заключения,в които вещото лице е ползвало други сравнителни материали/протокол от 1982г.,подписан н.а. т от 1977г.,възражение от 1983г.,молба от 2001г.,други писмени документи, съхранявани в личното трудово досие/, въз основа на които е дал заключение,че ръкописният буквен и цифров текст,датирането 24.05.2003г. и подписа,положени под спорното завещание са изпълнени от Н. Н..
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касатора въпроси- следва извод,че последните не отговарят на поставеното в чл.280 ал.1 от ГПК изискване за общо основание за допустимост, съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,защото не са от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда.
Поставеният в касационна жалба от М. И. Т., С. И. Н. и Н. С. Н. въпрос не отговаря на изискванията и за специално основание.За това кой документ е официален – многобройната практика е единна и непротиворечива,като не са настъпили промени в обществено-икономическите условия или в нормативната уредба,налагащи нейното преразглеждане или промяна.За да е един документ официален той трябва да е издаден от длъжностно лице,в кръга на службата му,по установените за това форма и ред. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него.Заявлението за издаване на документ за самоличност,което е подписано единствено от заявителя – не е документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Същият съставлява частен документ, има идентична доказателствена сила с останалите частни документи, въз основа на които са извършвани другите почеркови експертизи по делото и за преценката на съда по съществото на спора определящи са били обстоятелства,които са различни от това какъв като вид документ е заявлението за издаване на документ на самоличност,на което са акцентирали касаторите.
По касационна жалба от Бинка Д. И. и Д. Г.:
Поставените материалноправен и процесуалноправен въпрос – за наличие на основанията по чл.42 б.”б”от ЗН за прогласяване нищожност на завещанието и на чл.25 от ЗН за формата на завещанието и за това дали ангажираните по делото доказателства са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по делото – са свързани с преценка за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно т.1 от ТР№1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС- касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.В случая – разглеждането на така поставените въпроси налага отговор дали направените от въззивния съд правни изводи са правилни и обосновани,а това не може да се извършва в настоящата фаза на процеса,която е по допустимост.Това може да се направи едва и само след като съдът допусне касационно обжалване,а това не е възможно без коректно заявено общо основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице нит едно от посочените основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1526 от 9.12.2010г. по в.гр.д. № 1796 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.