5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1140
София, 20.12. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 826/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] и И. Г. Н. – [населено място], обл. С., срещу определение № 517 от 07.08.2012 г. по ч. т. д. № 110/2011 г. на Силистренски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 546 от 07.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 203/2011 г. на Силистренски районен съд, и е прекратено производството по молбата на И. Г. Н. от 26.04.2011 г. за допълване на решение № 235 от 08.04.2011 г. по ч. т. д. № 110/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
В частната жалба се сочи, че въззивното определение се обжалва като неправилно само в прекратителната част, но въпреки това се прави искане за отмяна и на потвърденото с останалата негова част разпореждане за незабавно изпълнение.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва жалбата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
След преценка на доводите в жалбата настоящият състав на ВКС намира, че същата инкорпорира в съдържанието си две жалби – частна касационна жалба по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК срещу частта от определение № 517/07.08.2012 г. по ч. т. д. № 110/2011 г. на Силистренски окръжен съд, с която е потвърдено обжалваното по реда на чл.419 ГПК от [фирма] и И. Г. Н. разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадената в производството по ч. гр. д. № 203/2011 г. на Силистренски районен съд заповед за изпълнение, и частна жалба по смисъла на чл.274, ал.2 ГПК срещу частта от въззивното определение, с което е прекратено производството по молбата на И. Н. за допълване на решение № 235 от 08.04.2011 г. по ч. т. д. № 110/2011 г. Този извод произтича от обстоятелството, че частните жалбоподатели са обосновали неправилността на обжалваното определение с доводи за отсъствие на предпоставки за разпореденото от инстанциите по същество незабавно изпълнение и са поискали изрично отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Въззивният съд е потвърдил постановеното от Силистренски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение, след като в съответствие с указанията в определение № 642/12.07.2012 г. по ч. т. д. № 646/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., е разгледал подадената от солидарните длъжници [фирма] и И. Н. частна жалба по чл.419 ГПК и е преценил за неоснователни оплакванията в жалбата за отсъствие на предвидените в чл.418, ал.2 ГПК предпоставки за незабавно изпълнение на присъденото в полза на заявителя [фирма] парично вземане. Определението, с което въззивният съд е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение, не попада сред подлежащите на касационно обжалване въззивни определения по чл.274, ал.3 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не разрешава по същество въпроси, свързани със съществуването на претендираното в заповедното производство вземане. Правните последици на определението рефлектират само върху изпълнението на вземането, поради което с произнасянето на въззивния съд по подадената на основание чл.419 ГПК частна жалба е изчерпан инстанционният контрол върху правилността на разпореждането за незабавно изпълнение. В тази насока е и трайната практика на ВКС – напр. определение № 245/12.03.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г., определение № 512/24.06.2010 г. по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 300/26.06.2010 г. по ч. т. д. № 254/2010 г. и др. Въпреки указанията на въззивния съд за необжалваемост на определението в частта за потвърждаване на разпореждането за незабавно изпълнение, частните жалбоподатели са подали частна касационна жалба, опитвайки се да въведат доводите си за отсъствие на предпоставките за незабавно изпълнение в производството по обжалване на другата част от определението, с която е оставена без разглеждане молбата на И. Н. по чл.250 ГПК. Поради процесуалната й недопустимост частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Доколкото с настоящото определение само се констатира обжалването на неподлежащ на касационен контрол въззивен акт, същото няма преграждащ характер по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
Частната жалба на И. Н. е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
С молба от 26.04.2011 г. И. Н. е поискал от Силистренски окръжен съд да допълни определение /наименовано „решение”/ № 235 от 08.04.2011 г. по в. ч. т. д. № 110/2011 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], подадена чрез И. Н. в качеството му на законен представител на дружеството, срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 203/2011 г. на Силистренски районен съд. Молителят е аргументирал искането си с твърдения, че е обжалвал разпореждането и в качеството си на физическо лице, посочено в заповедта за изпълнение като солидарен длъжник на [фирма], но съдът не се е произнесъл по жалбата му. С определение /също наименовано „решение”/ № 312 от 20.05.2011 г. Силистренски окръжен съд е оставил молбата без уважение. Посоченият съдебен акт е отменен от Върховния касационен съд с определение № 642/12.07.2012 г. по ч. т. д. № 646/2011 г. на ІІ т. о., с което делото е върнато на Силистренски окръжен съд с указания за разглеждане на частната жалба срещу разпореждането на Силистренски районен съд за незабавно изпълнение, подадена от [фирма] чрез законния представител И. Н. и от физическото лице И. Н..
С обжалваното в настоящото производство определение Силистренски окръжен съд е прекратил производството по молбата на И. Н. от 26.04.2011 г., след като е преценил, че тя е недопустима поради липса на правен интерес. Недопустимостта е мотивирана със съображения, че ефектът на допълване на определението по чл.419, ал.2 ГПК е постигнат с разглеждането на частната жалба и с произнасянето по заявените в нея доводи на двамата солидарни длъжници [фирма] и И. Н. за липса на предпоставките по чл.418, ал.2 ГПК за допускане на незабавното изпълнение. Въззивният съд не се е произнесъл по възраженията, формулирани в т.2, т.3, т.5 и т.7 от частната жалба, като е изложил съображения, че те не подлежат на разглеждане в производството по чл.419 ГПК, тъй като не касаят изпълняемостта на вземането, а неговото съществуване, и поради това могат да бъдат обсъждани в евентуално производство по чл.422 ГПК.
Определението е правилно.
Чрез молбата по чл.250 ГПК частният жалбоподател е целял да получи произнасяне по подадената на основание чл.419, ал.2 ГПК частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение. Тази цел е постигната с изпълнението на указанията в определение № 642/12.07.2012 г. по ч. т. д. № 646/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., за разглеждане по същество на подадената от И. Н. частна жалба и с произнасянето по заявените в нея доводи за отсъствие на предпоставките на чл.418, ал.2 ГПК за допускане на незабавно изпълнение. Несъгласието с извода за неоснователност на частната жалба по чл.419, ал.2 ГПК не може да обоснове право за жалбоподателя да иска пререшаване на относимите към допустимостта на предварителното изпълнение въпроси по пътя на формалното обжалване на определението за прекратяване на производството по чл.250 ГПК. Отказът на въззивния съд да разгледа част от възраженията в частната жалба, с които е аргументирана незаконосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, не е равнозначно на непроизнасяне по жалбата, както се поддържа в настоящото производство. Необсъждането на възраженията е обусловено от правилната преценка на въззивния съд, че те са от значение за съществуването на претендираното в заповедното производство парично вземане и за издаването на самата заповед за изпълнение, поради което могат да бъдат релевирани от длъжниците в исковото производство по чл.422 ГПК, не и в производството по чл.419 ГПК, предвид прогласената от чл.413, ал.1 ГПК необжалваемост на заповедта за изпълнение /извън частта за разноските/.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 110/2011 г. на Силистренски окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната с частната жалба на И. Н. част.
С оглед изхода на делото частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата разноски за настоящото производство в размер на сумата 180 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съгл. фактура № 3085/05.10.2012 г. и преводно нареждане от 08.10.2012 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] и И. Г. Н. – [населено място], обл. С., срещу частта от определение № 517 от 07.08.2012 г. по ч. т. д. № 110/2011 г. на Силистренски окръжен съд, с която е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 546/07.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 203/2011 г. на Силистренски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 517 от 07.08.2012 г. по ч. т. д. № 110/2011 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по молбата на И. Г. Н. от 26.04.2011 г. за допълване на решение № 235 от 08.04.2011 г., постановено по ч. т. д. № 110/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] и [фирма] с ЕИК[ЕИК], двамата със съдебен адрес [населено място], обл. С., [улица], да заплатят общо на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 180.00 лв. /сто и осемдесет лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :