Определение №1141 от 41199 по гр. дело №478/478 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1141

ГР. С., 17.10.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.10.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №478/12 г.,
Намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. З. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №3343/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност директор на РУ „Български пощи” – П., на осн. чл.328, ал.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона са въпросите: могат ли служителите от ръководството на предприятието да бъдат уволнявани на осн. чл.328, ал.2 от КТ, когато след сключване на договора с управление и в рамките на предвидените в чл.328, ал.2 от КТ 9 месеца от започване на изпълнението му, новият ръководител е направил съществени изменения във вече сключения тр. договор със служителя на ръководна длъжност, изразяващи се във: трансформирането на договора от такъв със срок за изпитване в окончателен за неопределено време, промяна в характера на длъжността с увеличаване на обема на задълженията и отговорностите и съществено увеличаване на размера на тр. възнаграждение.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че сключеният с ищеца тр. договор с клауза за срок за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ е заварен от новия изпълнителен директор на дружеството, с когото е сключен договор за управление. Извършените от новия управител до изтичане на деветмесечния срок от започване изпълнението на договора за управление промени в тр. договор с ищеца с допълнителни споразумения за преминаване на тр. договор със срок за изпитване в окончателен за неопределено време, за промяна в тр. възнаграждение и в длъжността на ищеца – от директор на ТП на „БП” – [населено място] в директор на РУ на „БП” – [населено място], не са съществени и не могат да се приемат за нов тр. договор, сключен от новия управител на дружеството. Прекратяването на тр. договор с ищеца е извършено при наличие на предпоставките на чл.328, ал.2 от КТ / сключен договор за управление, неизтекли 9 м. от изпълнението му и ръководна длъжност на уволнения служител/, за които страните не спорят и е законосъобразно.
Изводът на въззивния съд за последното съответства на трайна практика на съдилищата по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – напр. р. на Апелативен съд С. по кас. гр. д. №737/07 г. В нея е утвърдено разбирането, че „разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ ограничава правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовите правоотношения с ръководните служители в предприятието от посочените по-горе обстоятелства, при които възниква това право, а именно – заемане на длъжност в ръководството на предприятието, сключване на договор за управление и извършване на уволнението в рамките на 9-месечния срок от началото на изпълнение на договора. Законът не поставя като условие пред работодателя в лицето на новоизбрания управител или изпълнителен директор да направи преценка дали да измени трудовите правоотношения с ръководните служители в предприятието, вкл. чрез трансформирането им от срочни в безсрочни, или да ги прекрати на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ изобщо не визира право на еднократна промяна в трудовите правоотношения… и в този аспект обстоятелството, че преди уволнението работодателят е сключил с ищцата допълнително споразумение за трансформиране на трудовия й договор от срочен в безсрочен, е абсолютно ирелевантно за спора и за преценката относно наличието на предпоставките по чл. 328, ал. 2 от КТ.”
Наличието на трайна практика по въпроса, на която даденият му в обжалваното решение отговор съответства, изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се е позовал касаторът – ТР №1/19.02.10 г.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №3343/11 г. от 30.01.12 г.
Осъжда М. Е. З. да заплати на [фирма] сумата 200 / двеста /лв., за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: