О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1142
[населено място], 02.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 897 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на №136 от 25.03.2010г. на Д. окръжен съд, по гр.д. № 95 /2010г., с което е потвърдено решение №1 от 04.01.2010г. на Д. районен съд по гр.д. №3634/2009г. в частта му, с която е признато за установено по отношение на Т. П. С., че П. П. К. е собственик на основание членствено правоотношение в ЖСК “В.” на по ? ид.ч. от следните имоти в[населено място], жк Д., бл. 20, вх.А, а именно: жилище № 7 със застроена площ 121,25 кв.м. – самостоятелен обект с идентификатор 72624.621.10.8.45 в сграда с идентификатор 72624.621.10 по кадастралната карта на града, заедно с изба №7 с площ 12,71 кв.м., както и с 0,6227% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и гараж № 10 със застроена площ 26,75кв.м. – самостоятелен обект с идентификатор 72624.621.10.8.10, заедно с 0,01262% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж; както и в частта, с която нотариален акт № 103, т. ХІІ, рег. № 16355/2007г., д. № 9040 на Служба по вписванията – Д. е отменен до размер на констатираното право на собственост на Т. П. С. върху описаните по-горе имоти.
Жалбоподателката Т. П. С., чрез пълномощника си адв. Н., поддържа, че обжалваното решение е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че съдът се е произнесъл по въпрос от материалноправно естество, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Това е въпросът: може ли издаденият констативен нотариален акт по чл. 35, ал.2 З. да породи конститутивния си ефект и да легитимира титуляра си като собственик, ако към момента на неговото издаване членственото правоотношение с ЖСК е прекратено и е приет друг член-кооператор.
Ответницата по жалбата П. П. К. намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Предявеният иск е установителен иск за собственост. В частта, с която искът е уважен против ответника Н. Б. П. решението на първата инстанция е влязло в сила. Установено е, че ищцата П. К. е била член-кооператор в ЖСК „В.”. Според окончателния разделителен протокол от 29.08.1999г. на нея е разпределено жилище – апартам0ент № 7 на третия етаж и гараж № 10. На 27.09.1999г. тя се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху тези два обекта. Същевременно, с молба от 27.03.1998г. П. К. е поискала да бъде освободена като член-кооператор и с протокол на Общо събрание на ЖСК „В.” от същата дата е взето решение за освобождаването й. С молба от 15.04.1998г. Н. Б. П. – неин син, е поискал да бъде приет за член-кооператор в ЖСК на мястото на освободения апартамент № 7 и гараж № 10. С протокол на общото събрание от същата дата молбата му е удовлетворена.Ответницата Т. П. е бивша съпруга на Н. П. – бракът им е сключен през 1996г. и е прекратен през 2009г. На 28.11.2007г. ответниците Т. П. и Н. П. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение.
При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че установителният иск на ищцата спрямо ответницата Т. С. е основателен. Правото на собственост на ищцата произтича от нотариалния акт по чл. 35, ал.2 З., който има транслативен ефект и прехвърля правото на собственост, независимо, че към този момент ищцата вече не е била член-кооператор. След като действителният правоимащ член-кооператор – синът й Н. П. не е защитил правата си, то решението на общото събрание в окончателния разделителен протокол, макар и незаконосъобразно, е влязло в сила и издадения въз основа на него нотариален акт има легитимиращ ефект относно собствеността. Съдът е обсъдил и възражението на ответницата за придобиване на имота по давност и го е намерил за неоснователно. От една страна е счел, че не е упражнявано непрекъснато владение в период повече от десет години считано от снабдяване на ищцата с нотариален акт на 27.09.1999г. до завеждане на иска – 08.09.2009г. От друга страна е приел за недоказано, че действията на ответниците по отношение на имотите са били владелчески. Установено е, че те са допуснати да живеят в имота още когато ищцата е била член-кооператор и не е налице каквато и да е промяна в субективната страна и в отношенията на страните след прекратяване членството на ищцата в ЖСК и приемане на ответника за член-кооператор. Не на последно място са изложени съображения, че дори и в полза на Н. П. да е издаден нотариален акт за собственост на обектите в ЖСК, то това не означава автоматично, че възниква съпружеска имуществена общност върху тези вещи, тъй като членственото правоотношение е лично и придобитото от ЖСК е лична собственост. За съпруга, който не е член-кооператор, са налице редица възможности да защити правата си – иск по чл. 15 З., по чл. 29 СК /отм./ и др., които в случая не са осъществени.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Визираният от касаторката материалноправен въпрос за легитимиращото действие на нотариален акт, издаден на основание чл. 35 З. спрямо лице, което не е член-кооператор, е от съществено значение за изхода на спора. По делото е установено, че към момента на издаване на нотариалния акт ищцата вече не е била член-кооператор в ЖСК, но въззивният съд е приел, че според нормата на чл. 35, ал.2 З. нотариалният акт има конститутивно действие и прехвърля правото на собственост, поради което тя е станала собственик на имотите, посочени в акта. По така повдигнатия въпрос дали нотариалният акт по чл. 35, ал.2 З. има конститутивен ефект относно правото на собственост и спрямо лице, чието членствено правоотношение е прекратено, няма установена съдебна практика. Следователно изясняването му се явява от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на посоченото основание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №136 от 25.03.2010г. на Д. окръжен съд по гр.д. № 95 /2010г. в частта му, с която е потвърдено решение №1 от 04.01.2010г. на Д. районен съд по гр.д. №3634/2009г.
УКАЗВА на жалбоподателката Т. П. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 99,50 /деветдесет и девет цяло и петдесет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: