1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
ГР. София 23.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр.отделение, в закрито заседание на 16.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №932/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „П.” АД – гр. Габрово срещу въззивното решение на Апелативен съд В. Т. /АС/ по гр.д. №631/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от О. Габрово срещу касатора иск по чл.59 от ЗЗД – за сумата от 48 582 лв., обезщетение за ползване на 445 кв.м. терен, общинска собственост, за периода 1.01.02 г. – 9.05.06 г., ведно със законната лихва и сторените деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2 и 3. Намира, че въпросът: дължи ли се обезщетение за ползване на пазари – общинска собственост по общия ред на чл.59 от ЗЗД или той е изключен от таксата за ползване по чл.72 от ЗМДТ, събирана по административен ред е решен от въззивния съд в противоречие с две решения на В. и едно влязло в сила на Окръжен съд Габрово. Отговорът на въпроса е от значение и за допустимостта на иска по чл.59 от ЗЗД – ТР №1/10 г. на ОСГТК.
Противоречието по т.2 не се установавя: решенията на В. са с предмет дължимостта на таксата по чл.72 от ЗМДТ от конкретни ползуватели на търговски обекти. Не е коментирано съотношението на таксата с наема или обезщетението за ползване на терени – общинска собственост за стопанска и административна дейност – както е в случая, уредени с наредби на съответната О., на които се е позовал въззивният съд. Затова твърдението на касатора, че за ползване на такива терени се дължи само таксата по ЗМДТ, не кореспондира с приетото в приложените решения на В., а и те не обосновават противоречие по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/10 г.. Решението на ОС – Габрово по гр.д. №123/07 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу О.та за събраната от нея такса по чл.72 от ЗМДТ не противоречи, а напротив – съответства на въззивното. Там е прието, че таксата по чл.72 от ЗМДТ се дължи за ползване на места, където са организирани пазари и се заплаща на О.та от конкретното лице при издаване на разрешението за амбулантна търговия – чл.79 от ЗМДТ.
В чл.7 и 8 от ЗМДТ е посочено, че местните такси, каквато е тази за ползване на пазари, се определят въз основа на необходимите материално технически и административни разходи за предоставяне на услугата, като размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на О.та по предоставянето. Местната такса се събира от общинската администрация, а невнесената в срок – по реда на ДОПК.
Касаторът е търговско дружество с предмет на дейност: строителство, ремонт и експлоатация на недвижими имоти с цел осъществяване на търговска и стопанска дейност, отдаване под наем на недв. имоти за търг. дейност и пр. Дружеството ползва имот – общинска собственост, върху който е организиран пазар, за стопанска дейност без да е сключило договор за наем за процесния период, както изискват Наредба №4 за предоставяне под наем на помещения и места – общинска собственост за извършване на стопански, административни и други дейности и Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, на които се е позовал въззивният съд за дължимостта и размера на обезщетението.
От горното е видно, че таксата по ЗМДТ и наемът / респ. обезщетението/ по цитираните наредби са вземания с различен характер. Таксата се дължи за покриване на материално – технически и административни разходи на О.та по предоставяне на услугата/ползване на пазар- чл.6 от ЗМДТ, при разрешение за това/; наемът е цена за ползване на имота. Последната се формира според конюктурата на пазара и местонахождението на обекта в общия случай, а в настоящия – според минималните и начални цени на наема, по тарифите към цитираните наредби, ползвани за определяне на обезщетението. Таксата по чл.72 от ЗМДТ няма характер на наемна цена за имота и не изключва претенцията за обезщетение по чл.59 от ЗЗД, с което доводът за вероятна недопустимост на решението е неоснователен .
Посочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. Т. по гр.д. № 631/09 г. от 13.01.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: