О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
София 23.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1078/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания” А. гр. С., подадена от пълномощника адв. Е, срещу решение № 115 от 17.04.2009г., постановено по гр.д. № 41/2008г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 98 от 13.07.2004г. по гр.д. № 2325/2003г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени предявените от А. Д. Т. срещу „БТК” А. искове по чл. 344, ал. 1-3 КТ.
В представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата по жалбата А. Т. чрез пълномощника си адв. Й моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря на императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не са конкретизирани в достатъчна степен деяния, представляващи нарушения на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни признаци и време на извършване. На следващо място съдът е разгледал спора по същество за тези нарушения, които са достатъчно индивидуализирани, и основавайки се на заключението на изслушаната по делото тройна техническа експертиза е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил ищцата да е извършила нарушение на трудовите си задължения.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят „БТК” А. се позова на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа в случаите, когато предприятието на работодателя е закрито и няма правоприемник.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос, тъй като така формулиран въпросът не съответства на данните по делото и следователно не е от значение за решаването му. Освен това по прилагането на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ съществува непротиворечива съдебна практика и не са налице предпоставки за изоставянето и преосмислянето й.
Жалбоподателят „БТК” А. с решение на УС от 07.10.2004г., по време висящността на делото, е закрил Регионално управление „Далекосъобщения”-Стара Загора, където е работила ищцата А, и със заповед на гл. изп. директор от 23.02.2006г. е заличил щатните бройки по щатното разписание на Регионалното управление. Извършената промяна в структурата на „БТК” А. е довела до конституирането на централното управление на компанията, в качеството му на правоприемник на закритото звеното, като ответник по иска, съобразно представените по делото писмени доказателства и изразеното от процесуалния представител на „БТК” А. в с.з. на 20.02.2008г. и по ч.гр.д. № 1401/2008г. на ВКС, V г.о. становище.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ не поставя уважаването на иска за възстановяване на предишната работа в зависимост от съществуването на съответната щатната бройка. Съдебната практика непротиворечиво приема, че в този случай искът за възстановяване на предишната работа е основателен, ако са налице останалите законови предпоставки /отмяна на уволнението, наличието на субективното материално право на ищеца да заема съответната длъжност по трудово правоотношение/. По същите съображения и закриването след уволнението на структурното звено на дружеството не обосновава отхвърляне на иска за възстановяване на работа.
Предвид изложеното Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 17.04.2009г., постановено по гр.д. № 41/2008г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания” А. гр. С. да заплати на А. Д. Т. от гр. Ч. сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: