О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1143
[населено място], 02.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1018 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е от Ц. С. С. касационна жалба срещу решение № 1267 от 02.12.2008г. на В. окръжен съд, постановено по гр.д. № 1013/2006г. в две негови части: в частта за отмяна на решението на В. районен съд от 15.07.2005г. по гр.д. № 418/2002г. с което е постановено входно стълбище с открита стълбищна площадка, входно антре, салон № 4, стълбище № 5, водещо към избите и към втория етаж и помещение № 6 по разпределение на първия етаж и помещение № 8 по разпределение на втория етаж да са общи само за втория и третия етажи; както и в частта, с която при извършеното разпределение на имотите по реда на чл. 292 ПК/отм./ е прието, че пазарната оценка на магазина на ул. Ц. № 35 включва и оценка на плоския покрив над складовите помещения, определен от съда като тераса, като по този начин оценката е завишена с 9 300лв.
Жалбоподателката С. счита решението в обжалваните части за постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че съдът е постановил решението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 38, ал.2 ЗС. Позовава се на две решения на Върховния касационен съд.
Ответниците по жалбата К. К.-А. и Ж. К. я оспорват; изтъкват, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Решението е по иск за делба във фазата по извършване на делбата. Обект на делбата е един магазин на [улица] в[населено място] с площ 111,55 кв.м. на две нива, второто с площ 59,70 кв.м. и тераса към него със същата площ, както и дворно място с площ 552 кв.м. на [улица] в[населено място] с два етажа от застроената в него триетажна сграда, от които първия етаж, състоящ се от три магазина и един апартамент и втори етаж от един апартамент. Въззивният съд, за разлика от първата инстанция, е пристъпил към разпределение на имотите по чл. 292 ГПК/отм./ като е изложил подробни мотиви защо намира, че това е по-подходящ начин за извършване на делбата, произнесъл се е по претенции по сметки. При разпределението е поставил в дял на жалбоподателката Ц. С. жилище на първия етаж в сградата на [улица], магазин № 2 на първия етаж от същата сграда и магазин на [улица] с площ 111,55 кв.м. на две нива, второто от които с площ 59,70 кв.м. и открита тераса към него с площ 59,70 кв.м. Останалите съделителки са заявили изрично искане за поставяне на имотите в общ дял и съдът се е съобразил с това като им е разпределил жилище на втория етаж в жилищната сграда на [улица] и два магазина в същата сграда – магазин № 1 и магазин № 3. Следва да се посочи, че магазинът на [улица] е описан по идентичен начин, както и в решението по допускане на делбата от 05.02.2003г. по гр.д. № 418/2002г. на В. районен съд, а именно като магазин с площ 111,55 кв.м. на две нива с тераса към него с площ от 59,70 кв.м.
В. окръжен съд е отменил решението на първата инстанция, с което е било постановено някои от общите части на сградата, а именно: входно стълбище с открита стълбищна площадка, входно антре, салон № 4, стълбище № 5, водещо към избите и към втория етаж и помещение № 6 по разпределение на първия етаж и помещение № 8 по разпределение на втория етаж да са общи само за втория и третия етажи. За да достигне до този резултат съдът е взел предвид, че жилището на третия етаж в сградата е изключителна собственост на съделителката Ц. С. и е извън делбата. Поради това е счел, че не може с решението да се създават права в полза на обект, който не е предмет на спора. Освен това разпоредбата на 38, ал.2 ЗС изисква съгласието на всички етажни собственици, за да може някои общи части по предназначение да бъдат определени като общи само на обектите, които обслужват. В случая такова споразумение липсва, а и съделителката С. не участва в делбата като собственик на жилище в етажната собственост, за да даде такова съгласие.
В останалите му части въззивното решение не е предмет на касационната жалба.
При преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторката счита, че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 38, ал.2 ЗС в противоречие с практиката на ВКС и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложените съдебни решения не обосновават твърдяното противоречие. Решение № 9 от 23.01.1987г. по гр.д. № 588/86г. на І г.о. се отнася до възможността да се постави в дял на съделител идеална част от дворното място, съответстваща на стойността на собствената му жилищна сграда. Решение № 210 от 31.05.1990г. по гр.д. № 167/90г. на І г.о. третира правото на наследник, който има право да държи сграда в дворно място на наследодателя, да получи при делбата идеална част от терена, върху който са построени други сгради на наследодателя. Тези решения имат отношение към част от решението, по която няма подадена жалба – това е частта, с която първоинстанционният съд е предоставил идеална част от дворното място в дял на Ц. С.. Решенията обаче са неотносими към приложението на чл. 38, ал.2 ЗС и разрешеният въпрос дали може със съдебното решение да се постанови някои от общите части в етажната собственост да бъдат общи на лицата, чиито обекти обслужват, при положение, че тези обекти не са предмет на спора. В изложението се навежда и твърдение за противоречие на въззивното решение в различните му части, тъй като съдът е оставил в сила първоинстанционното решение, с което в дял на Ц. С. са поставени 33,7037% ид.ч. от дворното място, но е отменил решението, с което на основание чл. 38, ал.2 ЗС е постановено някои общи части да са общи само на обектите, които обслужват. На първо място, хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК не обхваща подобно противоречие. На второ място, такова противоречие няма, тъй като съображенията за едното и за другото разрешение са различни и не са обусловени от разрешаването на един и същи правен въпрос.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, която изисква разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не е установена никоя от горните предпоставки. Законовата разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. От друга страна, разгледаният от съда въпрос е конкретен за настоящето дело, обусловен е от спецификата на съсобствеността между страните и поради това разрешаването му от касационната инстанция не би могло да допринесе при за разрешаването на други сходни казуси.
По отношение на другата обжалвана част от решението – тази, с която към поставения в дял магазина на [улица] е посочена и откритата тераса, чиято оценка е довела до повишаване стойността на дела, касаторката не е изложила конкретни основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Не е формулирала въпрос, от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл съда; не е посочила съдебна практика, нито е обосновала значение на спора в тази му част за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изтъкнатите съображения са за неправилно становище на приетата експертиза по въпроса дали покривът на складовите помещения има характеристики на тераса по т.59 от ДР ЗУТ. Тези оплаквания всъщност са такива за допуснато от съда процесуално нарушение при преценка и възприемане на експертизата, които съставляват касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1267 от 02.12.2008г. на В. окръжен съд, постановено по гр.д. № 1013/2006г. по касационната жалба на Ц. С. С. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: