О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1145
ГР. София, 24.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.09.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 1049/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на посочените там лица – работници и служители, представлявани от Н. с. п. медицински университет – Плевен на осн. чл.45 от КТ, срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №780/08 г., с което са отхвърлени исковете им по чл.59 от КТ срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение д. „Г. Странски” ЕАД, гр. П..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само в частта срещу въззивното решение по исковете на К. Г. , Н. Х. и Х. М. , с обжалваем интерес за всеки над 1000 лв. В останалата част – по исковете на останалите представлявани лица за парични вземания под 1000 лв., касационната жалба е недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК и следва да остане без разглеждане.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по жалбата в допустимата й част. Соченото от касаторите в изложението им може да се квалифицира по т.3 – значимите за спора материалноправни въпроси за свободата на договоряне по чл.9 от ЗЗД и за изследване на действителната воля на страните чрез тълкуване на договора на осн. чл.20 от с.з. са от значение за точното прилагане на закона и според касаторите в случая са разрешени от ОС в противоречие с константна практика на ВКС без задължителен характер, приложена към жалбата.
Въззивният съд е отхвърлил исковете на посочените по –горе ищци с пр. осн. чл.59 от КТ – за изпълнение на поетите от работодателя с чл.31 от КТД задължения да им определи и изплати допълнително възнаграждение към договорените заплати за периода 1.12.05 -15.07.06 г. Прието е, че предвидената в посочената разпоредба на КТД схема за оценяване приноса на звената в приходите на болницата, на базата на която да се определи допълнителното възнаграждение не е договорена от страните. Принципът за реалния принос на звената като предпоставка за допълнително възнаграждение на служителите е заложен и в последващи споразумителни протоколи на страните по КТД, без да е дефиниран и да е разработена схема за определянето му, която да позволява изчисляване на конкретни, съответстващи му допълнителни възнаграждения. Липсващата воля на страните в договорена от тях схема не може да се изведе чрез тълкуване или замени с предложена от вещо лице. Освен това и финансовото състояние на ответника не е позволявало начисляване на допълнителни възнаграждения за процесния период – в началото на 2006 г. фонд работна заплата е намален и заплащането на основното тр. възнаграждение – затруднено. При тези условия начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение не е възможно, а и би противоречало на духа на КТД.
При тези данни поставените от касатора материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Те обаче са разрешени в съответствие с него и представената съд. практика – не е отречено правото на страните да договорят с КТД п. предоставената им договорна свобода по чл.50 от КТ допълнително възнаграждение към определеното в индивидуалните тр. договори на служителите. В случая обаче определянето и заплащането на това възнаграждение е обвързано от предпоставки – начин на финансиране на болницата, който да го позволява и схема за оценяване на приноса на звената в приходите на болницата, която страните не са изготвили / чл.31 от КТД/. Такава схема- в необходимата й конкретност и показатели, не може да се извлече от изразената в КТД и последвалите го споразумения взаимна воля на договарящите. При неопределения като наличие и оценка принос липсва елемент от уговореното с чл.31 от КТД основание за плащане на допълнително възнаграждение.
Не е налице соченото в жалбата основание за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №780/08 г. от 10.04.09 г. по жалбата на К. Г. , Н. Х. и Х. М. , представлявани от Н. с. п. медицински университет -Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена чрез същия представител в останалата й част.
Определението само в частта за оставяне жалбата без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: