3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
София, 18.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5122/20132 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №118 от 12.03.2013г по гр.дело № 1052/20131г. на Окръжен съд [населено място] , с което след отмяна на решение №164 от 847/.2011г на Радневски районен съд е уважен иска срещу касатора за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, ,наложено със заповед след като трудовото правоотношение е било вече прекратено едностранно от служителката ,с предизвестие .
В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване цитира чл. 280 ал.1 ,т.3, ГПК и се поставят въпрос , допустимо ли е за обстоятелството подал ли е ищецът молба до работодателя ,станала ли е известна на работодателя волята на работника да прекрати трудовото правоотношение , да се установяват с гласно доказателства на лица , които не са оторизирани да завеждат входяща поща , надлежни доказателствени средства ли са те при положение , работодателят е търговец и се води входяща поща от деловодител , който не е разпитван. Следва ли да се приема даден документ за сведен до знанието на работодателя въз основана на произволен входящ номер ,поставен от случаен служител в предприятието . Като процесуално-правни въпрос се поставя и този за служебното задължение на съда да задължи ищцовата страна да заяви , коя от заявените две взаимоизключващи се защитни тези поддържа , което съдилищана не са сторили . Въпросът преформулира оплакването , че съдът не е преценил като взаимоизключващи се твърденията на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на едномесечното предизвестие на 04.11.2011г и твърдението ,че един месец по- късно уволнената е била в отпуск по болест .
Ответницата М. И. П. е заявила отговор , с който изтъква липсата на обосновка по поставените въпроси и иска . присъждане на разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По така формулираните в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК два въпроса ,свързани с допустимост на гласни доказателства и значението на входящия номер, поставен върху приета от „произволен” служител писмена молба с волеизявление до работодателя следва да се изтъкне ,че за конкретните ,предварително уточнени в определението на съда въпроси , по които е допусната исканата свидетелка ,главен счетоводител при ответния работодател (дали тя е поставил входящия номер на молбата за напускане на своята колежка , къде се съхранява тази молба и кое длъжностно лице е оформило трудовата книжка ), няма ограничение в доказателствените средства и обратната теза на защитата не е подкрепена с никакви правни съображения . Това лишава въпроса от изискуемото правно съдържание, същевременно липсва връзка с конкретните обстоятелства по делото, в решаваща за изхода му насока.Оспорва се извод по фактите и тяхната установеност. Липсва и обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Същите съображения следва да се изтъкнат и по въпроса , свързан със значението на поставен входящ номер върху постъпваща , адресирана до работодателя писмена молба на негов служител, с която се заявява и предизвестява за прекратяване на трудовото правоотношение .Съответно на установената по трудови спорове съдебна практика е разрешението ,че наличието на входящ номер върху молбата обуславя извод за отправено до работодателя писмено изявление , а според обстоятелствата в конкретния случай и извод за правната релевантност ,узнаването на изявлението и пр. ,без да е от решаващо значение какъв вътрешен ред е имало за регистриране на постъпващата входяща поща ,при търговските отношения на предприятието .
Изразеният чрез формулиране на третия въпрос довод – за неизпълнено от съда служебно задължение, също е лишен от правна обосновка. Защитните тези поначало могат да бъдат поддържани и с оглед основаването им на вариантно възприемане на фактическата обстановка , или вариантни изводи за правните последици от фактите , от това не следва нито несъвместимост , нито задължения на съда да изисква от страната избор . Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по така поставените въпроси, които при конкретно преценяваните от съда обстоятелства имат ясен отговор в съдебната практика и са разрешени от въззивния съд в съответствие с тази практика. Защитата няма основание също да счита ,че изводът на съда за фактите, неизгодни за ищеца ,се основава на недопустими доказателства или изводът следва да бъде игнориран по съображение за поддържани от насрещната страна „противоречиви тези” . Касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в настоящето производство , те са за адвокатска защита , в размер на 400 лева .
Предвид гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №118 от 12.03.2013г по гр.дело № 1052/2013г. на Окръжен съд [населено място] .
Осъжда ”П.С.В. Г.” със седалище [населено място] , общ Р. , да заплати на М. И. П. сумата 400 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .