О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1147
София, 30.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 3393/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Окръжна прокуратура – Разград е подала касационна жалба срещу решение № 45 от 06.04.2015 година по гр.д. № 57/2015 година на окръжен съд – Разград в частта, с която е оставено в сила решение по гр.д. № 1403/2014 г. на районен съд Разград, а обезщетението за неимуществени вреди е определено в размер на 10 000 лева по иск, квалифициран от въззивния съд с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Д. А. Д. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-Разград, оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Представя договор за правна защита и съдействие от 16.06.2015 г.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Тя е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Касационната жалба и изложението към нея трябва да се отнесат към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като в тях се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния съд и указанията, съдържащи се в П № 4/68 г. на Пленума на ВС.
Жалбоподателят е формулирал общи въпроси, които желае Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС, относно начина на формулиране на питанията. В изложението е посочено, че произнасянето „е свързано с процесуално-правния въпрос за задължителен самостоятелен анализ на всички, установени по делото и относими към предмета на спора обстоятелства, както и при обосноваване на основателността на исковата претенция, така и при определяне размера на следващото се обезщетение”, както и с „материално-правния въпрос за съотношението между основанието за дължимост на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на установения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост при определяне на конкретния размер на доказаната искова претенция”. Не е изложил доводи във връзка с допълнителните основания за допускане на обжалването.
Независимо от това въззивното решение на Разградския окръжен съд не противоречи на посоченото от касатора постановление, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР № 3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева, което въззиввият съд е намалил спрямо определеното от първоинстанционния съд такова от 15 000 лева. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД, т.11 от П № 4/68г. ПлВС и съобразно постоянната практика на съдилищата. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнителни основания за това.
На ответника не следва да се присъдят направените разноски по договора за правна защита и съдействие, тъй като липсва искане за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 06.04.2015 година по гр.д. № 57/2015 година на окръжен съд – Разград в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.