1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1147/10 г.
Гр. С., 21.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Теодора Нинова
гражданско дело № 788/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В състав, постановено на 24.11.2009 г. по в.гр.д.№ 3496/2007 г., с което е отменено частично решение от 27.09.2004 г., по гр.д.№ 5233/1996 г. на Софийския районен съд, 55 състав в частта, в която допуснатия до делба имот е възложен на А. Д. П., на основание чл.288, ал. 3 ГПК и е присъдено парично уравнение и съответните държавни такси и вместо него е постановено друго за изнасяне на публична продан на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.С., ул.”В.” № 55, заемащ втория етаж от сградата, състоящ се от две стаи, вестибюл, баня, клозет и антре, заедно със зимнично и таванско помещение и е с 30/600 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото от 363.59 кв.м., съставляващо парцел Х. от кв.296 по плана на гр. С., при съседи: А. А., н-ци на Х. Ц., ул.”Д. Х.” и ул. „20-ти април”, при първоначална цена 137 300 лв., след извършването на която всеки от съделителите да получи сума, съответстваща на дела му в съсобствеността: за П. Д. К.-79564/1035000 ид.ч., за И. Д. Б.-278368/1035000 ид.ч., за А. Д. П.-472430/1035000 ид.ч. и за Д. В. Б.-204638/1035000ид.ч.
Недоволен от въззивното решение е касаторът А. Д. П. от гр.С., представлявана от адвокат Р. Д. А. от С. адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса какво е „жилище” по смисъла на чл.288 ГПК /отм./ – прилага пет съдебни решения.
Ответниците по касация-И. Д. Б., Д. В. Б. и П. Д. К., всички от гр.София не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че претенцията на А. Д. П. за възлагане на процесния апартамент е неоснователна, тъй като не е доказала по безспорен начин предпоставките на чл.288, ал. 3 ГПК за възлагане на наследствено жилище, поради което е приложен общия принцип за извършване на съдебна делба, установен с чл.288, ал.1 ГПК /отм./. Взето е предвид, че притежавания имот в с.Б., община Е. П. е самостоятелен обект от обособени и обединени функционално, минимално необходими пространства, каквото е изискването за жилище по смисъла на ЗУТ, в който смисъл и констатациите на изслушаната техническа експертиза, приета като компетентно дадена при първоначално разглеждане на делото от въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК.
Материалноправнен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, ч решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да са сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено, за да намери приложение чл.280 ал.1, т.1 и т. 2 ГПК.
Представените решения на Върховния съд касаят различна фактическа обстановка:
Постановление № 4 от 30.10.1964 г. на Пленума на Върховния съд относно обобщаване практиката по някои въпроси на съдебната делба има предвид възлагане на жилище по чл.288 ГПК /отм./ при друг процесуален ред;
ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд в т.8 и т. 9 има предвид съотношение на чл.288, ал.1 и ал. 3 ГПК /отм./;
Решение № 461 от 2.10.1996 г. по гр.д.№ № 447/1996 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е относимо към чл.288, ал. 2 ГПК /отм./, но във връзка с чл.69, ал. 3 ЗН, чл. 62 З. и чл.109а ППЗТСУ;
Решение № 418 от 16.7.2004 г. по гр.д.№ 897/2003 г. на същото отделение и съд касае възлагане на чл.288, ал. 3 ГПК /отм./, но във връзка с чл.40 ЗУТ и § 1, т.30 ДР на ЗУТ;
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с решение № 477 от 8.7.2005 г. по гр.д.№ 146/2005 г. на същото отделение и съд, относимо към приложението на чл.292 ГПК /отм./ при претенция по чл.288, ал. 3 ГПК /отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В състав, постановено на 24.11.2009 г. по в.гр.д.№ 3496/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: