Определение №1147 от по гр. дело №1020/1020 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                   О         П       Р       Е       Д       Е       Л        Е       Н       И        Е
 
                                                                №  1147
 
                                              ГР. София,  24.09.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.09.09 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                              ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1020/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Ц. за в. е. към ВМА, Пловдив срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №274/09 г., с което са уважени предявените от К. П. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3 /материалноправният въпрос нарушени ли са изискванията на чл.68, ал.4 от КТ при сключване на тр. договор с ищцата, като основание да се смята за безсрочен, съгл. ал.5 е от значение за точното прилагане на закона/.
За да уважи иска за отмяна на уволнението на ищцата, извършено на осн. чл.325, т.3 от КТ, с изтичане на уговорения срок, въззивният съд е приел, че трудовият договор между страните за срок от 2 месеца по чл.68, ал.4, изр.2 от КТ е сключен в нарушение на последното, без писмено искане на служителката за по –кратък срок от минималния едногодишен по изр.1. Тр. договор се смята за сключен за неопределено време на осн. чл.68, ал.5 от КТ и използваното прекратително основание е неприложимо за него.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, но е разрешен в съответствие с него и съдебната практика: съгл. чл.68, ал.4, пр.2 от КТ не е достатъчно изразеното от служителя със самото сключване на договора съгласие с по-краткия му срок; нужно е този срок да е по писмено искане на служителя. Такова искане в случая липсва. Дори да се приеме, че без искане на работника договорът е срочен за минималния определен в закона срок от 1 година, то в него не са посочени обосноваващите изключение по см. на чл.68, ал.4 причини, според изискването на пар.1, т.8 от ДР на КТ. Трудовият договор на страните е в нарушение на чл.68, ал.4 от КТ и се смята сключен за неопределено време на осн. чл.68, ал.5 от КТ. Затова не може да бъде прекратен на основанието по чл.325, т.3 от КТ, приложимо за срочните тр. договори, както е приел и ОС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №274/09 г. от 19.03.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top