О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
София, 15.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№3372/2014 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№32167/17.3.2014 г., подадена от адв. А. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. о. против въззивно решение №747/31.01.2014 г. по гр.д.№7085/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 25.02.2013 г. по гр.д.№26219/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 29 състав, с което С.о. е осъдена да заплати на Н. Д. Б. от [населено място] сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 07.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.02.2012 г. до окончателното изплащане на посочената сума.
При постановяване на решението си въззивната инстанция се е позовала на приетото в т.7 от ППВС №7/1959 г., а именно, че “Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.”. С оглед посоченото ППВС СГС основавайки се на разпоредбата на чл.47, ал.3, изречение второ от Закона защита на животните, съгласно която кучетата за под надзора и грижите на общините, когато те са върнати на местата, от които са взети. Поради това въззивният съд е стигнал до краен извод, че независимо от вида на мерките(дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места) общината дължи да гарантира безопасното поведение на кучетата спрямо хората, а обстоятелството, че безстопанственото куче е проявило непредизвиканата агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Въз основа на това е прието, че възраженията на ответника са неоснователни, че самият факт че общинските органи за предприели мерки и програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, е доставен за оневиняване, тъй като ако подобно куче е нападнало безпричинно човек, то тези мерки са се оказали неефективни и безрезултатни поне по отношение на конкретното безстопанствено куче, което ответната община е следвало да надзирава. За неоснователни са приети оплакванията на въззивника за недоказаност на твърденията на ищцата, че на 07.02.2012 г. е била нападната от безстопанствено куче, което я е повалило на земята и в резултат на ухапванията му е същата е получила рани в дясната област на седалището, тъй като тези твърдения се доказват безспорно от съвкупната преценка на показанията на свидетеля Н., медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Относно установяването безстопанствения характер на кучетата съдът е стигнал до извод, че това обстоятелство не подлежи на доказване от ищцата, тъй като липсата на стопанин е отрицателен факт. Освен това е прието, че в тежест на ответника по иска е било да докаже положителният факт, че ищцата с поведението си е предизвикала инцидента, т.е., че тя е предизвикала кучетата, което нито се твърди, нито се установява. Относно присъдения размер съдът се е позовал на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. По разпределението на доказателствената тежест между страните по спора и по-точно освобождаването на ищцата да проведе пълно и главно доказване по отношение на всички правопораждащи факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно от задължението да установи по реда на пълното и главно доказване обстоятелството, че кучето причинило инцидента е безстопанствено ?
2. Самият инцидент може ли да обоснове извод за доказано неизпълнение на задълженията на общинската администрация, т.е. вредата обосновава ли извод за наличие на притивоправно бездействие на делинквента и в този смисъл възлага ли закона постигането на конкретен резултат на общинската администрация ?
Твърди се, че налице противоречива практика и се иска допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответницата по исковата молба Н. Д. Б. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Първият процесуалноправен въпрос е относно това върху коя от страните пада задължението за провеждане на пълно и главно доказване на правопораждащия отговорността на ответника факт за безстопанствения характер на кучето. По този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпросът за безстопанствения характер на кучето не е поставен своевременно от ответника по исковата молба – касационен жалбоподател в настоящото производство. До приключване на устните състезания в първата инстанция този въпрос не е бил повдигнат изобщо, което сочи на приложение на разпоредбата на чл.133 ГПК. Поставянето му във въззивната жалба на ответника по иска сочи също на несвоевременност, която се санкционира по реда на чл.266 ГПК.
По втория от поставените въпроси, а именно “Самият инцидент може ли да обоснове доказано неизпълнение на задълженията на общинската администрация ?” въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Представените решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, дори и да са противоречиви, не следва да бъдат взети предвид, тъй като е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, а именно: решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 383/27.07.2010 г. по гр. дело № 424/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 324/28.07.2011 г. по гр. дело № 924/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 973/23.02.2010 г. по гр. дело № 4462/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са израз на задължителната практика на ВКС, формирана именно по въпросите за отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД за вреди, причинени при нападения и ухапвания от безстопанствени кучета. Даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с цитираните решения на ВКС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №747/31.01.2014 г. по гр.д.№7085/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А състав, по касационна жалба, вх.№32167/17.3.2014 г., подадена от адв. А. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. о..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: