О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 12.02.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 1030 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. П. К. и П. А. К., от [населено място] , общ. Д., подадена чрез адв. В. , против определение № 379/26.11.2012г. по гр. д. № 721/2012г. на ВКС, І ГО, с което е оставена без разглеждане касационната жалба подадена от И. К. и П. К., от [населено място] , общ. Д. срещу решение от 26.06.2012 г. по гр. д. № 282/2012 г. на Кюстендилски ОС и е прекратено производството , образувано по нея. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че цената на иска следва да се определи на база актуалната данъчна оценка на имота, която е нараснала в хода на производството. Навеждат доводи, че определението е неправилно с оглед и на това, че спорът вече веднъж е бил предмет на касационна проверка. Искането е за отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба.
Ответните по частната жалба страни не вземат становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против съдебен акт, преграждащ развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба като процесуално недопустима, съставът на касационния съд е отчел обстоятелството, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
С нормата на чл. 280 ал.2 ГПК е установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е с императивен характер – не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в ОС Кюстендил на 26.07.2012г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010г. Искът е предявен на 13.02.2009г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл.69 ГПК . Съгласно тази разпоредба, цената на предявения отрицателен установителен иск за собственост – чл.440 ГПК , е в размер на данъчната оценка на имота, а ако липсва такава – пазарната оценка. Посочената от ищците с исковата молба цена на иска е в размер 2427.30 лв. съгласно данъчната оценка към момента на завеждане на делото. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на касационния състав за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че за определяне цената на иска следва да се има предвид актуалната данъчна оценка. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и съобразно действащия към този момент процесуален закон. На следващо място тя се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателите досежно това, че след като спорът веднъж вече е бил допуснат до касационен контрол от друг състав на ВКС, то и в настоящия случай следва да се обоснове извод за допустимост на касационното обжалване. Въпросът дали въззивното решение с оглед цената на иска подлежи на касационно обжалване се преценява с оглед действащите процесуални норми към момента на подаване на касационната жалба. В настоящия случай касационната жалба е подадена на 26.07.2012г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на нея следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010г. Към момента на първата касационна жалба,подадена на 20.09.2010г., по която се е развило предходното касационно производство, чл.280 ал.2 ГПК е бил в друга редакция, съгласно която са изключени от касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Поради незабавното действие на новата процесуална норма, касационните производства, образувани по жалби, постъпили след влизането на новата разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК в сила – 21.12.2010 г. подлежат на прекратяване, ако са насочени против решение на въззивен съд, постановено по иск с цена под 5000лв. за граждански дела.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 379/26.11.2012г. по гр. д. № 721/2012г. на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: