3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
Гр.София, 15.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 412 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 12/14.01.2011г., постановено по т.д.№ 574/10г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 345/09.07.2010г. по т.д.№ 590/09г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на касатора против [фирма] с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане на сумата от 184411 евро, претендирана като неизплатен остатък от цена на извършени СМР по договор от 09.11.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка, по който е платено възнаграждение в размер на 332600 евро, обстоятелство по което не се спори, независимо, че не са ангажирани доказателства за приемане на работата. За разликата, в размер на претендираното по делото възнаграждение, са изложени съображения, че същото се формира от допълнителни СМР по укрепване, които са се наложили от некачественото изпълнение, както и че същите не са полезни за възложителя, поради което сумата не се дължи.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя няколко въпроса относно приемането на работата по договор за изработка – начин, уговорен специален ред, приемане от пълномощник, неоказване на съдействие от възложителя и за полезността на изпълненото – предпоставките за преценката на съда и размера на намаляване на възнаграждението.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По смисъла на чл.280, ал.1 ГПК значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Въведените касатора въпроси, независимо, че са формулирани като правни въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон, са относими към приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства по спора. Тези въпроси не изискват тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора, а именно: че СМР са извършени, но не са приети поради неоказване на съдействие от възложителя; че изпълненото е полезно за възложителя и е в размер на претендираната стойност на възнаграждението. Въззивният съд, независимо, че е обсъдил подробно значението на неподписаните актове за приемане, това обстоятелство не е обуславящо за крайните му изводи. Искът е отхвърлен поради недоказаност на извършените СМР, както и некачествено изпълнение на част от работите, включително и направени допълнителни разходи за отстраняване на дефекти, които е възложил в тежест на изпълнителя. В този смисъл, евентуалната необоснованост на обжалваното решение не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК и не е основание за допускане на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12/14.01.2011г., постановено по т.д.№ 574/10г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: