1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
[населено място], 18.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 507 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 186 от 04.02.2013г. постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. №3094/2009г., с което отчасти е отменено и отчасти е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1376/2004г. Като краен резултат [фирма] Е. е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на ищците П. В. П., П. К. П., А. А. Р. /заместен от наследниците си Т. Д. Р. и М. А. Р./, И. Н. А. /правоприемник на първоначалния ищец Б. Б. Б./, В. Т. С. /заместена от наследниците си А. Д. К. и Л. А. К.-К./, К. В. Н. и В. В. Н. /последните двама заместени от наследниците си Е.-М. Ш. Е. Н. и В. К. Н./ владението върху: 1/ производствено-административна триетажна масивна сграда, застроена на 768,42 кв.м., заедно с терена, върху който е построена и 2/пристройка на един етаж със застроена площ 121 кв.м., представляваща част от недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица] „Г. В.” № 12, представляващ УПИ ІІІ-3 кв. 147 по плана на С., местн. „Зона Б-2” с площ 1952,77 кв.м.; на основание чл. 59 ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на ищците обезщетение за ползване на недвижимите имоти за периода 01.06.1998г. – 31.08.1998г. възлизащо на 40 947лв. при конкретно посочени суми за всеки от ищците; признато е за установено по отношение на ответника [фирма], че ищците са собственици на описаните недвижими имоти, но е отхвърлена претенцията за предаване на владението спрямо този ответник, както и претенцията по чл. 59 ЗЗД против същия ответник; отхвърлен е иска по чл. 108 ЗС за предаване владението върху трафопост с площ 27,42кв.м., находящ се в горепосочения УПИ; прекратено е производството по отношение на ищеца Р. Р., починал преди завеждане на делото.
Касационната жалба е подадена от ответника [фирма]. В жалбата и в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа на първо място, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба – ищците не са установили активната си легитимация; не са изложили фактите, обуславящи правото им на собственост; не са конкретизирали всеки от ответниците каква част от имота владее; съдът се е произнесъл по непредявени искове по чл. 59 ЗЗД. На второ място се поддържа, че въпросът: по какъв начин се установяват правата във възстановената собственост на акционер в капиталово търговско дружество, респ. на неговите наследници, е решен в противоречие с Решение № 369 от 12.04.2012г. по гр.д. № 396/2011г. на ІІ г.о. На трето място касаторът изтъква противоречие на обжалвания акт с друго влязло в сила решение – Решение от 29.08.1996г. по гр.д. № 1691/1993г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на същите ищци за предаване владението на същите сгради, но против друг ответник. Позовава се и на противоречие с Решение № 1163 от 13.01.2009г. по гр.д. № 1519/2007г. на ВКС, ІІІг.о., Решение от 13.05.2010г. по гр.д. № 7722/2006г. на Софийски районен съд, 31 състав и Решение от 08.06.2010г. по гр.д. № 3847/2001г. на Пловдивски районен съд, влезли в сила. Според касатора в посочените актове е разрешаван противоречиво въпросът за начина на установяване на активната легитимация на ищци, чийто права произтичат от чл.3, ал.2 ЗВСОНИ, а имотите са принадлежали на юридически лица, национализирани по З..
Касационна жалба е подадена и от ответника [фирма]. Като основание за достъп до касационен контрол са поставени правните въпроси дали при реституция, основана на чл. 3, ал.2 ЗВСОНИ, ищците следва да докажат, че юридическото лице, на което са принадлежали имотите, е прекратено, кои са били акционерите към момента на прекратяването и кои са наследниците им, както и идентичността на отчуждения имот и подлежащия на възстановяване. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на Решение № 369 от 12.04.2012г. по гр.д. № 396/2011г. на ІІ г.о, Решение № 93 от 29.07.2011г. по гр.д. № 208/2010г. на І г.о. и на влязло в сила решение на Софийски градски съд от 29.08.1996г. по гр.д. № 1691/1993г.
Ответниците по жалбите са представили писмени отговори, в които обосновават липса на основания за допускане на касационно обжалване.
П. страна [фирма] не е взела становище
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационни искове, съединени с претенции по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване. Ищците твърдят, че са собственици на имота на основание чл.2 ЗВСОНИ като наследници на акционери в национализирано акционерно дружество. Представят констативен нотариален акт от 2004г., който удостоверява собствеността на наследниците на акционерите на Акционерно дружество за шоколад и захарни изделия „В. П.”, национализирано по З., върху УПИ ІІІ-3 в кв. 147 по плана на С. на [улица] „Г. В.” № 12 с площ 1952,77 кв.м. с построените в него седем сгради /включително и трафопост/, подробно описани в акта, при квоти на съсобственост, определени съобразно дяловото участие на акционерите в национализираното акционерно дружество.
Представени са доказателства за учредяването на акционерното дружество „Индустрия за шоколад и захарни изделия [фирма] през 1924г., за внасяне в капитала на недвижимия имот на [улица] [улица] със сградите в него; за проведени общи събрания на акционерите от 1943, 1944 и 1945г., от които е видно как е променян състава на акционерите, удостоверения за наследници на бившите акционери. Установено е, че имотът е бил одържавен по З.; съставени са през 1951г. акт за завземане и акт за държавна собственост където са описани дворното място и постройките, като е отразено предоставяне на имота на ДИП”Република”. През 1992г. наследниците на акционерите са се споразумели относно правата си върху акциите на техните наследодатели, притежавани към 23.12.1947г. /протокол от 16.01.1992г./ и са поискали деактуване на сградите. Преди да бъде извършено отписване на имота от актовите книги Столична община е взела съгласието на Агенцията по приватизация. С решение на Върховния административен съд по адм.д. № 3233/2003г. в полза на наследниците на акционерите е признато право на обезщетение и определено такова въз основа на експертна оценка като активното салдо е намалено със стойността на възстановеното имущество – земя и сгради.
От страна на ответника [фирма] са представени доказателства за предоставяне на сградите за стопанисване и управление от Д. „Българска захар” на Електронноизчислителния център при М. през 1991г.; за създаване на ДФ „А.” през същата година и предоставяне имота на фирмата. Приложени са два акта за частна държавна собственост от 1996г. за сгради, включени в капитала на [фирма], които актове през 1997г. са отменени поради възстановяване собствеността на ищците. Видно, че дружеството [фирма] е образувано през 1998г. чрез сливане на [фирма], [фирма] и [фирма]. През 2000г. с приватизационна процедура подпомагащата страна [фирма] е закупила 46% от капитала на [фирма]. В изготвения по повод на приватизацията правен анализ недвижимите имоти, включени в капитала, не са индивидуализирани.
Установява се, че с влязло в сила решение, постановено на 29.08.1996 г. по гр. дело № 1691/1993г. на Софийския градски съд са отхвърлени исковете на настоящите ищци по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД срещу неучастващия в настоящия спор ответник [фирма] за част от сграда на [улица] по съображения, че ищците не са доказали правото си на собственост. Впоследствие със заповед на министъра на търговията и туризма е наредено [фирма] да предаде на наследниците на акционерите във [фирма] фабричните постройки на [улица] къща с дворно място на [улица] изключение на надстройките, извършени от дружествата, стопанисващи имота. Постановено е и влязло в сила решение на Софийския градски съд, ІV-б отд. по гр. дело № 1500/2001 г., с което е отхвърлен иск на [фирма] против наследниците на акционерите в национализираното дружество за признаване собствеността върху административна триетажна жилищна сграда, застроена на 768,42 кв.м, трафопост с площ от 27,42 кв.м и пристройка на един етаж с площ от 121 кв.м. В мотивите на това решение и на решението на ВКС, с което то е оставено в сила, е прието, че собствеността на наследниците на бившите акционери е възстановена към 1992г. по силата на закона и последващото включване на имотите в капитала на дружеството е ирелевантно.
Ответникът [фирма] се позовава на констативен нотариален акт, съставен през 2001г., според който дружеството е собственик на две административни сгради /блок А и блок Б/ и трафопост, заедно с 944/1952 ид.ч. от мястото – УПИ ІІІ-3 в кв. 147. Установява се, че двете сгради са предоставени на ДФ „Л.” през 1986г. През 1994г. с решение на Министерски съвет е наредено държавната фирма да освободи сградата на [улица] поради реституирането й. На 11.08.1994г. дружеството е сключило споразумение с възстановените собственици като се е задължило да предаде на собствениците три постройки: блок А, Б и В-североизточно крило; през 1995г. е извършено предаване на сградите, машини и съоръжения.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че в нарочния баланс на [фирма], съставен към 23.12.1947г. в активите му са включени земя и сгради на [улица], които са предадени на ДИП”Република”. Експертизата е проследила ползването на имота от различни държавни предприятия и фирми в периода 1970 – 1991г. до създаването на ДФ „А.”, както и записванията по балансите на дружествата след това.
Приети са технически експертизи, които описват регулационното положение на имота и сградите, съществували преди национализацията, като ги съпоставят със сега съществуващите сгради предвид извършени преустройства, надстрояване и пристрояване.
При тази фактическа обстановка съдът е приел, че ищците се легитимират като наследници на В. П., Б. П., М. Б., Л. С. и Е. Н., които към датата на изготвяне на нарочния баланс са били акционери в национализираното дружество [фирма]. Приел е, че към 1992г. национализираните сгради са съществували във вида, в който са одържавени с изключение на новопостроения трафопост. Посочил е, че извършените вътрешни преустройства, укрепвания, изменени покриви, изграждане на нови инсталации са станали в обема, съществуващ преди национализацията. Обсъдил е наведеното възражение по §6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ и го е намерил за неоснователно, доколкото ищците са заявили реституционните си претенции още през 1992г. и са получили от Агенцията по приватизация съгласие за отписване на имотите от книгите за държавна и общинска собственост. При тези изводи и тъй като е безспорно, че ответника /сега касатор/ [фирма] упражнява фактическа власт върху имота, то съдът е намерил искът по чл. 108 ЗС за сградите /с изключение на новопостроения трафопост/ за основателен. Уважил е и претенциите по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване на имота като е присъдил сума на всеки от ищците според участието му в съсобствеността. Съдът е приел, че правото на собственост на [фирма] е отречено с влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1500/2001г. Същевременно съдът е обсъдил поддържаното от този ответник възражение за придобиване на имота по давност, каквото твърдение не е имало в предходното производство. За да го отхвърли съдът се е позовал на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и е отчел, че от влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска на [фирма] през 2003г., до завеждане на настоящето дело през 2004г. не е изтекъл необходимия давностен срок.
По отношение на ответника [фирма] съдът е приел, че осъдителния иск за предаване на владението е неоснователен, доколкото дружеството не упражнява фактическа власт върху сградите – видно от двата протокола от 1995г. владението е предадено на ищците. Същевременно, през 2001г. дружеството се е снабдило с нотариален акт за собственост на вече предадените имоти и по този начин отрича правото на собственост на ищците. Затова съдът е приел, че искът за собственост следва да бъде уважен в установителната му част.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
По жалбата на [фирма]. Не могат да бъдат споделени изложените на първо място съображения за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба. Активната легитимация на ищците е ясна – те твърдят, че са наследници на акционери в национализирано дружество, което е притежавало недвижимия имот; частите им в съсобствеността произтичат от притежаваните акции и наследственото правоприемство; исковете по чл. 59 ЗЗД са редовно предявени.
На второ място се поддържа противоречие с практиката на ВКС по въпроса: по какъв начин се установяват правата във възстановената собственост на акционер в капиталово търговско дружество, респ. на неговите наследници. Позоваването е на Решение № 369 от 12.04.2012г. по гр.д. № 396/2011г. на ІІ г.о. В него се приема, че критерий за определяне обема на реституционните права/делът от възстановената собственост/ на акционер в капиталово търговско дружество, съответно на наследниците по закон на физическите лица, които са били акционери към момента на прекратяване на дружеството, е размерът на членственото /акционерно/ участие на този акционер в капитала на одържавеното /национализирано/дружество. Специално за национализираните по З. имоти, делът от възстановената по ЗВСОНИ собственост се определя като съотношение на номиналната стойност на притежаваните акции към стойността на основния капитал. Именно същия подход е приложил и въззивния съд в обжалваното решение. Преценявайки събраните доказателства за това кои са акционерите и какви са дяловете им към момента на национализацията, съдът е определил правата на ищците. Видно, че съдът е обсъдил данните в протокола от общо събрание на акционерите на 25.04.1947г. /последното преди национализацията/, в нарочния баланс и в други писмени документи, съставени във връзка с национализацията. Именно това са надлежните доказателства за установяване на кръга на акционерите и притежаваните от тях акции. Следва да се посочи, че същите данни са послужили и в административното производство при определяне на обезщетение за имуществото, което не може да бъде върнато.
Липсва противоречиво разрешаване в практиката на идентични правни въпроси в обжалваното въззивно решение и във влязлото в сила решение от 29.08.1996г. по гр.д. № 1691/1993г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен иска на ищците за предаване владението на дворното място на [улица] построените в него сгради, но насочен против друг ответник – [фирма]. Съображенията за отхвърляне на иска са свързани с недоказване правата на ищците като наследници на акционери, каквото доказване в настоящето производство, според приетото от въззивния съд, е извършено. Следователно въпросът за легитимацията на ищците в двете производства е решаван при различни фактически обстоятелства.
Не е налице противоречие по същия въпрос и с приложените: Решение № 1163 от 13.01.2009г. по гр.д. № 1519/2007г. на ВКС, ІІІг.о., Решение от 13.05.2010г. по гр.д. № 7722/2006г. на Софийски районен съд, 31 състав и Решение от 08.06.2010г. по гр.д. № 3847/2001г. на Пловдивски районен съд. С тези актове са отхвърлени искове за реституция на национализирани имоти като е прието, че събраните доказателства не установяват било включването на имотите в капитала на дружествата, било факта кои са били акционерите и какви са техните дялове. Такива изводи не могат да бъдат съотнесени към настоящия спор, при решаването на който съдът се е позовал на конкретни доказателства за правнорелевантните обстоятелства по внасянето на имота в капитала на акционерното дружество, кръга на акционерите към момента на национализацията и размера на акционерното им участие.
В обобщение липсва основание за достъп до касационен контрол по жалбата на [фирма].
По касационната жалба на [фирма]. Повдигнатите с нея правни въпроси са: дали при реституция, основана на чл. 3, ал.2 ЗВСОНИ, ищците следва да докажат, че юридическото лице, на което са принадлежали имотите, е прекратено, кои са били акционерите към момента на прекратяването и кои са наследниците им, както и идентичността на отчуждения имот и подлежащия на възстановяване. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на Решение № 369 от 12.04.2012г. по гр.д. № 396/2011г. на ІІ г.о, Решение № 93 от 29.07.2011г. по гр.д. № 208/2010г. на І г.о., влязло в сила решение на Софийски градски съд от 29.08.1996г. по гр.д. № 1691/1993г. Видно, че така формулираните въпроси по своето съдържание се припокриват с поставените от първия касатор. Налице е частично съвпадение и на цитираната съдебна практика. Евентуалното противоречие с първото решение е обсъдено по-горе по жалбата на [фирма] и е отхвърлено. Решението на Софийски градски съд от 29.08.1996г. по гр.д. № 1691/1993г., с което е отхвърлен иска на ищците против юридическо лице, неучастващо в настоящия спор, също е обсъдено по-горе.
С Решение № 93 от 29.07.2011г. по гр.д. № 208/2010г. на І г.о. на ВКС е отхвърлена реституционна претенция поради недоказване, че наследодателите на ищците са били съдружници в национализираното дружество, като е видно, че представените доказателства за дружеството са били от 1942г. Касае се за съществено различаваща се фактическа обстановка, която не позволява съпоставяне крайните изводи в този акт и в обжалвания.
При така изложеното, тъй като не се установява наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК следва да се откаже допускане на касационно обжалване и по жалбата на [фирма].
Ответниците по жалбата са претендирали в писмените си отговори присъждане на разноски, но не са представили доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 04.02.2013г. постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. №3094/2009г. по касационните жалби на [фирма] и [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: