2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София,19.02.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 374/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 864 от 11.12.2013 г. по ч. т. д. № 4421/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна касационна жалба срещу определение № 1752 от 22.08.2013 г. по ч. т. д. № 958/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С въззивния акт е отменено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение за допускане на обезпечение на бъдещите искове на [фирма], [населено място], Пловдивска област срещу дружеството-жалбоподател чрез налагане на запор върху банкови сметки и при внасяне на парична гаранция, като обезпечението е допуснато и чрез налагане на възбрана на недвижим имот и без внасяне на парична гаранция.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за отмяната му, без обаче да излага конкретни оплаквания срещу изводите на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на частната касационна жалба. Всички негови доводи касаят правилността на въззивното определение относно наличието на предпоставки за допускане на обезпечение.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място], Област П. – счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 31.01.2014 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 1752 от 22.08.2013 г. по ч. т. д. № 958/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, първият тричленен състав на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като не е изпълнено условието на чл. 396, ал. 2 ГПК – обезпечението да е допуснато за първи път от въззивния съд. Този извод е формиран при отчитане на обстоятелството, че в случая обезпечението е било допуснато още от първоинстанционния съд, като въззивният съд е постановил само, че допуснатото обезпечение не следва да е при внасяне на парична гаранция и че следва да се наложи и втората обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот.
Определението е правилно.
Съгласно изричната норма на чл. 396, ал. 2 ГПК, на касационно обжалване подлежи единствено определението, с което въззивният съд е допуснал исканото обезпечение за първи път, т. е. когато е отменил отказа на първоинстанционния съд да уважи молбата за допускане на обезпечение и е допуснал същото. Целта на това законодателно решение, въведено с изменението на посочената норма през 2010 г. (ДВ, бр. 100), е да се осигури възможност на ответника за защита срещу допуснатото обезпечение чрез обжалването му, от каквато защита същият би бил лишен при допускане на обезпечението от въззивната инстанция, с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, че определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Установеното в чл. 396, ал. 2 ГПК императивно изискване за допустимост на касационния контрол не е налице в хипотезата, при която, споделяйки извода за основателност на молбата за допускане на обезпечение, въззивният съд е преценил наложената обезпечителна мярка за неподходяща или недостатъчна, а също и ако е счел, че обезпечението следва да бъде допуснато при внасяне, респ. при невнасяне на парична гаранция. В тези случаи не се касае за допускане на обезпечението от въззивния съд, а за вече допуснато от първата инстанция обезпечение, по което въззивният съд променя единствено обезпечителната мярка и/или условията, при които същото е допуснато.
С оглед изложените съображения, изводът на първия тричленен състав, че постановеното от Пловдивски апелативен съд определение не е от категорията на подлежащите на касационно обжалване актове по чл. 396, ал. 2 ГПК, е правилен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 864 от 11.12.2013 г. по ч. т. д. № 4421/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: