О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
Гр.С., 20.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 15.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1884/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба от процесуалния пълномощник на В. 2000 Е. с ЕИК[ЕИК] за изменение на определение № 61/30.01.2018 год. по т.д.№ 1884/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските, чрез присъждане в полза на молителя на сумата 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Насрещната страна – С. П. АД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния й пълномощник, представя в срока по чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор, с който оспорва основателността на молбата, евентуално поддържа направеното с молба от 29.11.2017 г. възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация за разликата над 500 лв. до пълния уговорен размер
За да се произнесе по искането, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Молбата за изменение на съдебния акт в частта относно разноските е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, при спазване на процесуалните изисквания, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В определение № 61/30.01.2018 год. по т.д.№ 1884/2017 г. по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решението по в.т.д.№ 94/2017 год. по описа на ВТАС, съдът е приел, че молителят – ответник по касация не е доказал по надлежния ред сторените по делото съдебно-деловодни разноски, представляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуална защита в касационното производство, в размер на 1 000 лв. При повторно извършената преценка, с оглед материалите по делото и доводите на страните в тази връзка, съдебният състав приема следното:
При доказване на разноските на ответника по касация липсва противоречие с указанията на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в договора за правна защита и съдействие с предмет – изготвяне на отговор по касационната жалба по в.т.д.№ 94/2017 г. по описа на ВТАС, са налице данни за уговорено възнаграждение в размер на 1 000 лв., начина на плащането му, както и е удостоверено извършеното съобразно уговорката плащане в брой.
Неоснователно е възражението за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение. За установяване на минимално определения размер по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.36 ЗА в случая са приложими правилата на чл.9 ал.3 на НМРАВ, според които за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК минималното възнаграждение е в размер на ? от възнаграждението, дължимо по чл.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г., но не по-малко от 500 лв. С оглед материалния интерес по настоящото дело, възнаграждението по чл.7 ал.2 НМРАВ възлиза на 1 592 лв., а ? от него са 1 194 лв. Минимумът от 500 лв. е предвиден за случаите, когато ? от възнаграждението, изчислено по указания по-горе ред, е по-малко от така посочената сума, поради което и не намира приложение за конкретните разноски по делото.
С оглед горното следва да се приеме, че законните основания за изменение на определението в частта за разноските съобразно направеното искане на ответника по касация са налице, поради което и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 61/30.01.2018 год. по т.д.№ 1884/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. П. АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на В. 2000 Е. с ЕИК[ЕИК] сумата 1 000 /хиляда/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: