О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 01.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 919/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” Е. , гр. С. и „С” ООД /. несъстоятелност/, гр. С. срещу решение № 363 от 23.04.2009 г. по т. д. № 1653/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-9 състав решение от 07.04.2008 г. по т. д. № 972/2007 г. С първоинстанционния акт /. обжалваната му част/ е уважен предявеният от синдика на „С” ООД /. несъстоятелност/ срещу „С” Е. , гр. С. и „С” ООД /. несъстоятелност/, гр. С. иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С” ООД разпоредителната сделка за продажба на магазин № 1 в груб строеж, намиращ се в бл. 1 , вх. А, с площ 32.88 кв. метра, обективирана в нотариален акт № 90, том ІІ, рег. № 7* дело № 257/2003 г. на Нотариус И. Д. /№ 093/.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в ненадлежно призоваване и представляване на „С” ООД /. несъстоятелност/ в производството пред предходните инстанции, както и в разглеждането на делото от състав, по отношение на който са налице предпоставките за отвод по чл. 12, ал. 2 ГПК /отм./. Първото нарушение е аргументирано с неназначаването на особен представител на обявеното в несъстоятелност дружество – необходимост, която според касатора произтича от десезирането на неговите органи, извършено с решението за обявяването му в несъстоятелност. Второто нарушение е мотивирано с факта, че двама от членовете на въззивния състав са участвали в решаването на т. д. № 801/2008 г. на Софийски апелативен съд, с предмет иск по чл. 135 ЗЗД, страни /ответници/ по което отново са били „С” Е. „С” ООД /. несъстоятелност/.
Именно посочените две процесуални нарушения са релевирани от касатора и като въпроси от значение за конкретното дело /макар да не са изрично формулирани/, като се твърди, че същите се решават противоречиво от съдилищата. Допускането на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК /очевидно посочването на чл. 180 ГПК се дължи на грешка/.
Ответникът по касация – синдикът на „С” ООД /. несъстоятелност/ – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжаваната му част, с която е уважен предявеният иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, въззивният съд е приел, че сключената между ответниците сделка за продажба на процесния магазин представлява възмездно разпоредително действие с имущество на обявеното в несъстоятелност дружество след началната дата на неплатежоспособността, при която уговорените престации не са съразмерни, тъй като дължимото от приобретателя /ответника „С” ЕООД/ срещу придобиване собствеността върху магазина е несъразмерно и значително по-ниско от стойността на прехвърленото му имущество. Този извод е направен с оглед съдържанието на дължимата от „С” Е. престация – извършване на довършителни работи върху конкретни обекти до /а не „на”/ стойността от 14 000 лв., която е почти равна на данъчната оценка на имота. Като ирелевантно за решаването на спора, предвид консенсуалния характер на договора за покупко-продажба, е преценено действително полученото по сделката.
Макар поставените процесуалноправни въпроси да са принципно значими за конкретното дело, настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като не е доказано поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От една страна, в подкрепа на твърдението за противоречиво решаване на въпроса за отвода на съдебния състав, постановил обжалвания акт, изобщо не е посочена съдебна практика, установяваща подобно противоречие. Представеното решение по т. д. № 801/2008 г. на Софийски апелативен съд доказва единствено твърдението, че двама от членовете на състава по това дело са участвали и в състава, постановил атакуваното въззивно решение, което твърдение обаче е относимо към оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, но не и към основанието за допускане на касационния контрол.
От друга страна, посочената във връзка с първия въпрос практика /с уточнението, че протоколът от съдебно заседание по гр. д. № 1642/2008 г. на Софийски апелативен съд няма характер на съдебна практика, доколкото в него не е обективиран влязъл в сила акт/ е напълно неотносима към този въпрос. Видно от мотивите на влязлото в сила решение № 103 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 1937/2006 г. на СГС, VІ-3 състав, същото съдържа произнасяне не по приетия за значим в случая въпрос кой следва да представлява обявения в несъстоятелност търговец в производството по чл. 646 ТЗ, респ. приложима ли е нормата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ при призоваването му, а по друг въпрос – кои са страните в това производство и по-конкретно следва ли обявеният в несъстоятелност да бъде ответник по отменителния иск.
С оглед изложеното, поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се явява недоказано.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 363 от 23.04.2009 г. по т. д. № 1653/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: