О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
Гр.София, 18.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 935 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. В. , гр. С. срещу решение № 139/14.07.2009г., постановено по гр.д. № 134/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1775/27.11.2008г. по гр.д. № 1565/08г. на Пловдивския окръжен съд. С това решение е отхвърлен предявеният от касатора против Д. ф. “З” иск за признаване за установено, че сумите от 29963 лв. и 7470 лв. – главница и лихви по договор за земеделски кредит не се дължат като погасени по давност.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправен въпрос при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Д. ф. “З”, гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че ответникът по иска се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”з” ГПК /отм./ за вземанията си срещу ищеца по договор за кредит от 04.12.1998г. Вземанията са станали изискуеми на 01.05.1999г. и на 01.07.1999г. Изпълнителното дело е образувано на 24.04.2002г., по което е била изпратена призовка за доброволно изпълнение на 09.05.2002г., но същата не е връчена на длъжника. Ищецът е получил призовки по делото на 07.03.2008г. и на 16.05.2008г. Решаващият състав е изложил съображения, че вземанията на взискателя не са погасени по давност, тъй като на основание чл.116, б.”в” ЗЗД с образуването на изпълнителното дело давността е прекъсната и съгласно ППВС № 3/1980г. давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпроса: Тече ли погасителна давност докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането? В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се критикува приетото разрешение в ППВС № 3/1980г. и за обосноваване на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е цитирана съдебна практика на ВС и на ОС – гр. В., като се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата и който въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Поставеният от касатора значим правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е разрешен в ППВС № 3/1980г. Даденото тълкуването на нормите на чл.115, б.”ж” и чл.116, б.”в” ЗЗД е задължително за съдилищата. Другите решения на ВС, приложени към жалбата, са постановени в периода 1961 – 1964г., т.е. преди уеднаквяване на практиката с ППВС № 3/80г., поради което не аргументират основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решението от 13.07.2007г. по д. № 672/07г. на Великотърновския окръжен съд не е в противоречие с П. на ВС. В това решение се обсъждат правата на взискателя, ако хипотетично се приеме, че изпълнителното дело следва да се счита за прекратено при непредприемане на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Съответствието на обжалвания въззивен акт със съществуващата задължителна за съдилищата практика на ВС или ВКС изключва приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139/14.07.2009г., постановено по гр.д. № 134/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: