Определение №1150 от 17.10.2012 по гр. дело №555/555 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1150

гр.София, 17.10.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгнев гр. д. №555 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. П. К. и В. К. К. от една страна и на [фирма]/в несъстоятелност/-от друга срещу решение от 11.01.2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ „в” състав, постановено по гр. д. № 5745 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решение от 29.12.2010 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 72 състав, постановено по гр.д. № 22684 по описа за 2010 г. за осъждане на [фирма]/в несъстоятелност/ да заплати на Г. П. К. обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер над 8 000 лв. до 12 000 лв. и на В. К. К.-над 10 000 лв. до 15 000 лв. и са отхвърлени исковете съответно над 12 000 лв. и 15 000 лв. до пълните предявени размери от 100 000 лв.
Касаторите Г. и В. Кинови твърдят, че решението на СГС в частите, с които е потвърдено отхвърлянето на исковете им над 12 000 лв. и 15 000 лв. до пълните предявени размери от 100 000 лв. е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат противоречие с решение № 496-01 на ІІІ ГО на ВКС по гр. д. № 1507/2000 г. и формулират въпроса следва ли да се прилага чл.201, ал.2 от КТ в случаите, когато се установи, че работодателят не е изпълнил свои задължения по създаване на здравословни и безопасни условия на труда на работника или служителя. Оспорват касационната жалба на насрещната страна.
Касаторът [фирма]/в несъстоятелност/ счита за неправилно решението на СГС в частите, с които е потвърдено осъждането на дружеството да заплати на ищците обезщетение съответно над 8 000 лв. и над 10 000 лв. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи противоречие с ППВС № 4 от 1968 г. и решение № 917 от 17.08.1999 г. на ВКС, ІІІ ГО за критериите за определяне размера на обезщетението по справедливост/чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК/, както и, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона/ чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите Г. и В. Кинови са предявили искове срещу [фирма]/в несъстоятелност/ за заплащане на 100 000 лв. обезщетение на всеки един от тях за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, настъпила в резултат от трудова злополука по време на нощна смяна на 22.11.2009 срещу 23.11.2009 г. Установено е било по делото, че починалият е паднал, използвайки кран, който е бил спрян от експлоатация още през 2002 г. Работникът не е имал правоспособност да работи с кран, поради което съдилищата правилно са приели, че е налице груба небрежност, обуславяща намаляване на обезщетението с 85 процента. По делото няма данни за неправомерно поведение на работодателя, което да е в причинна връзка с непозволеното увреждане, поради което формулираният от ищците въпрос не е от значение за изхода на делото. Обжалваното решение не противоречи и на посоченото от касаторите-ищци решение № 496-01 на ІІІ ГО на ВКС по гр. д. № 1507/2000 г. Това решение се отнася за случай, в който бездействието на работодателя по отстраняване повредата на комбайн е допринесло за съпричиняването на трудова злополука.
Касаторът-ответник е поставил въпроса за спазване на критерите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, твърдейки, че решението е постановено в разрез с ППВС № 4 от 1968 г. и решение № 917 от 17.08.1999 г. на ВКС, ІІІ ГО. Този довод следва да се квалифицира по чл.281, т.3 от ГПК-за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон/ чл.52 от ЗЗД/ и процесуалния закон/чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК/. Той е по съществото на правния спор и може да се разгледа само след допускане на касационното обжалване. Доводът обаче не попада в нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което липсват предпоставките за допускане на касационното обжалване и в частта, обжалвана от ответника. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдилищата са спазили разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като са определили размера на обезщетенията в съответствие с болките и страданията, които са причинени на ищците, съответно съпруга и син на починалия, от неговата внезапно настъпила смърт.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ „в” състав, постановено по гр. д. № 5745 по описа за 2011 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top