4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
София, 18.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5102/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Н. чрез адв. П. Ч. срещу решение №121 от 17.05.2013г по гр.дело № 562/2012г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 18.10.2012г по гр.д.935/2011г на ВТОС Уважен е иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу положени минали и бъдещи грижи за издръжка и гледане на ищцата и починалия вече нейн съпруг , на когото последната е правоприемник .
В касационната жалба са формулирани въпроси ,когато кредиторът не е изправен и неизправността му е в това ,че с виновно и нарочно поведение поставя длъжника (ответника ) в обективна невъзможност да изпълни част от поетите задължения , има ли право да иска разваляне по чл. 87 ал.3 ЗЗД Довод за относимост на въпроса е липсата на имплицитно произнасяне с оглед чл. 87 ал.4 ГПК, в обжалваното решение .Поставя се въпрос , допустимо ли е разваляне на договора ,след като не са обсъдени задълбочено всички обсотятелства и фактите след завеждане на делото Съдът е следвало да съобрази изискването за писмено предупреждение и подходащ срок , какъвто ищцата не е дала преди да поиска разваляне Изтъква се принципното положение , че развалянето е крайно средство В допълнително представено изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, но по друг въпрос .Уговорката се е състояла от две части –за положени минали и за бъдещи грижи , като според установената практика в този случай ,в първата част се касае за възмезден договор , който не подлежи на разваляне поради неизпълнение,респ. решаващият съд е бил длъжен да установи имуществените пропорции , а не да разваля договора изцяло , в който смисъл е реш.№500 от 2010г по гр.д № 1702/2009г , както и други решения от по-старата практика .Въззивният съд се е позовол на практика на ВКС в обратен смисъл,че договорът е единен и се разваля изцяло (реш.№88 от 16.04.2013г по д.№528/2012 ІV г.о ),но същата е неправилна . Изложението съдържа още коментар по фактите и касационни оплаквания за нарушение на съдопроизводствени правила
Ответницата по жалбата Н. Н. К. коментира като несъстоятелен довода за противоречие на решението с практиката на ВКС ,даващи понастоящем противоречиво разрешение по повдигнатия в изложението въпрос Съображения са развити от адв. Д.М. с позоваване на решения от съдебната практика .Претендират се разноски .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Формулираните в касационната жалба общи въпроси на неизпълнението и развалянето на договор нямат връзка с обусловеното от спецификата на алеаторния договор приложимо за случая правно разрешение , установено в практиката ,тоест, нямат връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата, които са ги обусловили .По въпросите липсва и обосновака на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1- 3 ГПК, в изложението включително . Неоснователен е доводът за наличие на критерия на чл. 280 ал.1 т.1 или ал.2 от ГПК по засегнатия в изложението правен въпрос , подлежи ли на разваляне ( изобщо , изцяло, или отчасти) алеаторен договор ,при неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане, когато прехвърлянето е било уговорено „ за минали и бъдещи грижи”.Ако защитата на касаторката има предвид основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, то не е налице , тъй като противоречията в съдебната практика по този въпрос са намерили разрешение по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК ,т.е налице е обвързваща въззивния съд практика на ВКС (реш. .№88 от 16.04.2013г по д.№528/2012 ІV г.о , реш.346 от 2010 по гр.д 341/2010г ІV г.о ) съответно цитирана и приложена като разрешение и в настоящия случай. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице поради това ,че въззивният съд не е дал разрешение в противоречие , а в съответствие с цитираната по- горе практика . Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се цитира като текст от закона в изложението , но не се аргументира от защитата в смисъл ,че едно възприето тълкуване следва да бъде изоставено .
Не е налице и основание за допускане до обжалване по правен въпрос , свързан с неизпълнението на алеаторен договор . По въпросите за обема и естеството на дължимите грижи по издръжка и гледане и последиците от неизпълнението им, има константна практика на Върховния касационен съд .Задължение на приобретателя по договора е да полага договорения обем грижи – непосредствено и непрекъснато , липсата на изрична покана или поискване от страна на прехвърлителите за конкретни грижи или пари за издръжка , са необходими. При пасивно, или от един момент нататък препятстващо поведение на кредитора по алеаторния договор , длъжникът не се счита освободен от своето задължение , което в случая изобщо не е изпълнявал Ирелевантно е дали след завеждане на делото при иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД ответникът в защита заяви готовност да изпълнява. Няма как прехвърлител по алеаторен договор за издръжка и гледане да е неизправна страна ,той може само да не оказва съдействие , а отказ на кредитор може да има когато прехвърлителят отклонява активните действия на длъжника по предлаганото изпълнение .Като е съобразил константната практика в този смисъл , въззивният съд е дал съответно на фактите по делото разрешение .
Разноските в това производство се дължат от касаторката , те са установени в размер на 300лева .
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №121 от 17.05.2013г по гр.дело № 562/2012г. на Великотърновски апелативен съд
Осъжда Е. П. Н. , с адрес [населено място] , [улица] да заплати на Н. Н. К. от същия град , [улица] сумата 300 лева разноски в настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .