О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
София, 15.10. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2701 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. С. В. – Д. чрез адв. Н. Н. С. от АК – Варна срещу въззивно решение № 153/06.02.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 21/2013 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон.
Насрещната страна Район А. при [община] е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд е отхвърлил исковете на В. С. В. – Д. за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 28/31.07.2012г. на кмета на Район А. при [община], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-кмет” на Район А., както и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение в размер на 8 927,10 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба.
Съдът установил, че В.-Д. е назначена от кмета на района по трудов договор от 21. 11. 2007 г. на длъжност „заместник-кмет” на Район А. – [община] с изпитателен срок. С допълнителни споразумения №№ 168/31.10.2008г. и 40/04.11.2008г. трудовото правоотношение е изменено в частта за срока и трудовото възнаграждение. Със заповед №28/31.07.2012г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.46, ал.1, т.4 и чл.39, ал.5 от ЗМСМА, считано от 31.07.2012г.
Съдът е изложил съображения, че е осъществен фактическият състав на цитираното в заповедта за уволнение основание. Изяснено е, че разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА в приложимата по казуса редакция по ДВ бр. 32/2011 г., съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община (район) заместник-кмет. Нормата предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината (района), към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник-кмета се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник-кметът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо. Въззивният съд се е позовал още и на аналогия с чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм.. Направено е заключение, че съдържанието на заповед за уволнение на заместник-кмет, в която единствено е цитиран текста на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, не поставя въпрос за липса на мотив от формална или съдържателна страна с оглед фактическите основания за уволнение, тъй като законът в този случай не обвързва установяването им с извод за законосъобразност, в рамките на съдебния контрол, съобразно изведената в чл.360, ал.1 от КТ подведомственост. При освобождаване на основание чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА съдът следва да провери само дали ищецът е бил назначен на длъжност заместник-кмет и дали е освободен от компетентния за това орган – кмет на община, съответно кмет на район.
В изложението към касационната жалба е поставен въпроса „законосъобразно ли е уволнението на заместник-кмет на район на осн. чл. 39, ал. 5 ЗМСМА без предизвестие и без да се посочват мотиви на извършеното уволнение, при наличието на решение на Европейския съд за правата на човека по идентичен казус, което не допуска възможност за уволнение без мотиви.”
Дали уволнението е законосъобразно или не, е правното заключение по повдигнатия материалноправен спор. В процедурата по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът следва да обоснове основанията за допускане на касационно обжалване – при разрешението на какви материални и/или процесуалноправни въпроси въззивният съд в обжалваното решение е достигнал до съответното заключение по материалноправния спор. В случая – изводът, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, защото заповедта за уволнение е законосъобразна е направен при установяване на релевантните за делото факти чрез анализ на събраните по делото доказателства и изграждане на правни изводи при тълкуване на приложимата материалноправна норма.
Ако въпросът на касатора е дали при уволнение на осн. чл. 39, ал. 5 ЗМСМА работодателят трябва да отправи предизвестие и да мотивира заповедта, с която прекратява трудовото правоотношение, то той е от значение за постановения резултат, но разглеждането му не се налага с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е ясна, съществува и многобройна и непротиворечива съдебна практика със задължително тълкуване от състави на Върховния касационен съд, дадено по реда на чл. 290 ГПК (напр. решение № 293/23.04.2010 г. по гр.д. № 272/2009 г. ВКС, ІІІ ГО, решение № 309/30. 04. 2010г. по гр. дело № 898/09 г. на ВКС, III ГО, решение № 424/18. 06. 2010 г. по гр. дело № 388/2009 г. на ВКС, III ГО., , решение № 266/25. 06. 2010 г. по гр.д. № 121/2009 г. на ВКС ІV ГО, решение № 443/25.06.2010 г. по гр.д. № 730/2009 г. на ВКС ІV ГО).
Уволнението по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е уредено изрично от законодателя като едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие. От друга страна, ясно е, че дори в хипотезите, когато законът изисква отправяне на предизвестие, неспазването му само по себе си не прави незаконно уволнението, е само основание за изплащане на обезщетение.
К., също така, прави смешение между съображенията (мотивите) на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание и мотивираност на заповедта за уволнение – посочване на причината, поради която е прекратено трудовото правоотношение по начин, който да е несъмнен и ясен за работника/служителя, което е възможно и чрез изписване само на правната норма, щом тя урежда безспорно и ясно една-единствена хипотеза, тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя.
В съответствие с точния смисъл на закона и задължителната съдебна практика, въззивният съд в обжалваното решение е приел,че основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение е ясно посочено в заповедта за уволнение. Съображенията на кмета да уволни своя заместник в хипотезата на чл. чл. 39, ал. 5 ЗМСМА са извън съдебния контрол. Подобно законово разрешение е налице и в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ – също е без значение за законността на уволнението и съответно извън контрола, който упражнява съда при спор, са съображенията на работодателя да уволни служители от ръководството на предприятието.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 153/06.02.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 21/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: