О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1152
София, 26.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври…………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 261/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от „П. за Т. П.” – Г. О., [населено място], срещу решение № 1505 от 7.12.2010 г. по гр.д. N 2239/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3194 от 29.09.10 г. по гр.д. № 9764/2010 г. на районен съд – В.. С него са уважени искове на Д. П. Ф. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди това длъжност „ковач, работник, ремонт ПЖПС, шлосер – ВРЦ С.-разпределителна” – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът Д. П. Ф. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ст. Ж., оспорва наличието на основания за допускане на обжалването.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото от посочените основания се прилага тогава, когато се установи противоречива практика на съдилищата във връзка с представени от касатора влезли в сила решения, а второто – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. В случая е представено едно окончателно решение № 1934 от 20.02.2003 г. по гр.д. № 2284/2001 г. на ВКС, състав на III г.о.
Формулиран е въпросът „Длъжен ли е работодателят, с оглед разпоредбата на чл.329 КТ, да извърши подбор между еднакви длъжности, които се различават по място на работа”. На подобен въпрос Върховният касационен съд е отговорил положително със задължително решение, постановено по реда на чл.290 ГПК – Р. № 329 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1073/2010 г. на ВКС, състав на IV г.о. В него на въпрос дали работодателят е задължен да извърши подбор според мястото на работа или следва да има предвид и естеството на трудовата функция в рамките на общото щатно разписание съдът е приел, че подбора е задължителен между всички лица, чиито трудови функции са еднакви в рамките на обособено структурно звено и в рамките на общото щатно разписание. В случая няма спор /а това е видно и от начина на формулиране на въпроса/, че се касае за еднакви длъжности в едно и също предприятие /структурно обособено звено/, което обуславя положителен отговор на въпроса, независимо от мястото на работа на подлежащите на съкращаване лица. Отговорът на първия въпрос обуславя законосъобразност на въззивното решение и не налага обсъждане на другия материалноправен въпрос. На основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ определя хонорар от 150 лева на особения представител на ответника по касация – адв. С. Н. Ж. от АК-В..
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1505 от 7.12.2010 г. по гр.д. N 2239/2010 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА „Поделение за товарни превози” – Горна О., [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на Национално бюро за правна помощ, адв. С. Н. Ж. от АК-В., сумата 150 лева /сто и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.