О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
София, 03.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4429/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №522 от 17.03.2015г по гр.дело № 3737/2014г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 100 000 лева ,по иск на С. Ц. Ц. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .
Постъпила е и насрещна касационна жалба от С. Ц. Ц. . В случай че се допусне до разглеждане касационната жалба на Прокуратурата , касаторът обжалва решението в часта, с която е потвърдено отхвърляне на иска му за 1 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване, което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС друг процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК,защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за това .Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други дела . Приложени са решения № 3 от 2012г по гр.д № 637/2011г на ВКС ІІІ г.о , реш. № 115 от 2012г по гр.д № 593/2011г ІV г.о на ВКС цитирани са и влезли в сила въззивни решения , като пример за различия при определяне на обезщетенията при сходни случаи.
В изложение към насрещната жалба се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с общ довод за неспазване указанията по ППВС № 4/1968г и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като се цитира решение№344 /2014г по гр.д №2378/2014г ІV го. На ВКС. В него е даден отговор на въпроса кои обстоятелства , наред с примерно изброените в т.ІІ от ППВС № 4 / 1968г, се вземат предвид когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, свързана с професионалната реализация на обвиняемия и съгласно което решение ,при сходни обстоятелства е присъден двойно по-висок размер обезщетение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен процесуално правен въпрос , не е конкретизиран и доводът, кое обстоятелство въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Преформулира се оплакването ,че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, макар в решението мотиви да се съдържат. В тях са обсъдени фактите и връзките между фактите , обсъдени и мотивирано приети за неоснователни са и доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател , за липса на причинна връзка включително.За да бъде конкретен , правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда ,обусловили изхода на делото .В решението е изтъкнато въз основа на кои доказателства съдът приема ,че обезщетение се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер. Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г , както и тези по решение№344 /2014г по гр.д №2378/2014г ІV го. на ВКС като практика по чл. 290 ГПК с оглед значението , което има обвинението в тежки умишлени престъпления за лица , упражнявали професии или заемали длъжности при завишени изисквания и обществени отговорности, когато обвинението е за престъпление от сферата на професионалната им реализация, както е в случая с ищеца по делото – висш офицер от Българската армия ,натоварен с реализацията на оръжейна сделка с друга държава. Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. Доводите на Прокуратурата за противоречие със задължителна съдебна практика са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК . Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо поставения въпрос ,свързан с прилагане критерия за справедливост .Обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика в решаващия си мотив , че справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти , относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики , между които и прецененото в конкретна степен по настоящето дело компроментиране на ищеца , пряко довело до траен и вече непреодолим обрат не само в професионалната му кариера , но и в живота му, предизвикан от незаконното обвинение в тежко умишлено престъпление по служба, като извършено при изпълнението на високо отговорна държавна работа .
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Не се касае за разлика в критериите при определяне на обезщетението,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , а и такъв въпрос не е формулиран в изложението . Различни са обстоятелствата по конкретните дела и поради това различно се съизмерява и вредата. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са самодостатъчен довод за наличие на хипотеза , въздигната от закона като изискване за допустимост в т.2 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Тъй като касационно обжалване не следва да бъде допускано по жалбата на Прокуратурата на РБ , постъпилата насрещна касационна жалба не подлижи на разглеждане ,на основание чл. 287 ал.4 ГПК
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №522 от 17.03.2015г по гр.дело № 3737/2014г. на Софийски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .