О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1154
София, 03.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври……………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело № 4171/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез пълномощника адв. М К. от АК-К., е подала касационна жалба срещу решение № 704 от 05.04.2015 година по гр.д. № 4439/2014 година на Софийския апелативен съд. С него е обезсилено решение от 24.07.2014 г. и допълнително решение от 18.09.2014 г. по гр.д. № 657/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Б. В. С. от София, със съд. адрес в [населено място], сумите от 30 000 лева и 1336 лева, съставляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.50 ЗЗД. Отменил е решенията в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.49 ЗЗД за същите вреди, предявени в размер на 40 000 лева и 1336 лева. Вместо тях е постановил друго, като е осъдил касатора да заплати на Б. В. С. сумите 40 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от падане на 17.10.2008 г. в шахта с гореща минерална вода в собствен на ответника имот в [населено място], което увреждане е в пряка причинна връзка с противоправно бездействие на служители на дружеството, отговарящи за безопасността на съоръженията, както и сумата 1336 лева, съставлаща обезщетение за имуществени вреди от същия деликт /разходи за лечение/, ведно със законната лихва, разноските по делото и държавна такса – уважил е исковете с правно основание чл.49 ЗЗД. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът Б. В. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК-К., оспорва жалбата с писмен отговор. Счита, че не са налице условията за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по съществото на правния спор. Претендира разноски за това производство на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Въпросите в изложението към касационната жалба са следните:
– следва ли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен главния иск по чл.49 от ЗЗД от евентуално обективно съединените искове, без да е сезиран за това от изложението във въззивнате жалби, при положение, че първоинстанционното решение е влязло в сила в тази му част, което обуславя приемането му от страните в производството.
– следва ли съдът да обезсили решението на първоинстанционния съд, с което е частично уважен акцесорният иск по чл.50 ЗЗД от евентуално обективно съединените искове, без да е сезиран за това от изложението във въззивните жалби.
– следва ли съдът да се произнася по съществото на спора, без да направи необходимата правна квалификация на иска по който постановява решението си.
– Налице ли е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато съществува техническа възможност за пълно обезопасяване на вещта.
– Възможно ли е да се отговаря за вреди от бездействие по чл.49 от ЗЗД, без изрична законова уредба на задължение за предприемане на конкретно действие.
– възлагането по смисъла на чл.49 ЗЗД само сделка ли може да бъде или и разпореждане за извършване на определени действия.
– Следва ли да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД, когато са предприети определени от закона действия, дори тези действия да не са дали очаквания резултат.
В касационната жалба е посочено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът поддържа искането си за допускане на касационно обжалване с твърдението, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не обосновава, обаче, становището си за липса на съдебна практика, нито за необходимост от преодоляването на вече установена практика защото е неправилна или защото трябва да се доразвие в поддържана от касатора насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, нито да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това може да се има предвид, че по приложението на чл.49 ЗЗД, на което правно основание са уважени претенциите в съответствие със заявените главни искове, има богата практика на съдилищата, на ВС и ВКС, която касаторът може да издири и съобрази. Що се касае до въпроса, свързан с приложението на чл.50 ЗЗД /по заявените евентуални искове/, той освен горното е и извън предмета на делото. При уважаване на главните искове по чл.49 ЗЗД не са разгледани евентуалните искове по чл. 50 ЗЗД и съображения, относими към тяхната основателност, не са изложени във въззивното решение. По процесуалноправните въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при разглеждане на жалби срещу първоинстанционни решения, е постановена задължителна практика на ВКС, за основа на която служи ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК. От изложението не става ясно и каква е връзката на поставените въпроси с решителните мотиви на въззивния съд.
При този изход на делото касаторът дължи разноските за настоящото производство, които съгласно чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 1770, 08 лева.
По изложените съобржения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 704 от 05.04.2015 година по гр.д. № 4439/2015 година на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], София, ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. С. от София разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1770,08 лева /хиляда седемстотин и седемдесет лева и 08 ст./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.