О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
гр. София, 16.10.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4482 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Ц. А. срещу решение от 04.07.2012 г. по гр.дело № 15634/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 11.06.2010 г. по гр.дело № 40679/2009 г. на Софийски районен съд. С последното са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя против Варненския районен съд и Варненския окръжен съд с пр.осн.чл.2,т.6 ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 2500 лв. представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди и на сумата 7500 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, и сумата в размер на 95.28 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 2500 лв., дължима за периода от 20.11.2007 г. до 25.02.2008 г. и сумата 285.84 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 7500 лв. за периода от 20.11.2007 г. до 25.02.2008 г., както и за заплащане на законна лихва върху главниците, считано от предявяване на иска – 25.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумите.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. съставлява ли изпълнение на наложено наказание над определен срок и размер отказът на съда да признае на осъдено лице правото му на реабилитация по закон, след изтичане на тригодишния изпитателен срок за отложено по чл.66,ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода”, респективно – настъпват ли вреди за лицето от незаконосъобразния отказ, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, 2. настъпва ли реабилитация по право след изтичане на изпитателния срок за лице, което е осъдено условно – при наличие на настъпила за него безусловна реабилитация по право по предишно осъждане и настъпила преди извършване на деянието по което е осъден условно, 3. има ли правен интерес от съдебна реабилитация лице, осъдено условно, което е веднъж реабилитирано по право и за него е настъпила безусловна реабилитация по право преди извършване на деянието по което е осъден условно, длъжен ли е съдът да прекрати образуваното пред него производство за реабилитация след като установи, че молителят няма правен интерес, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Районен съд [населено място] в писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Според ответника по жалбата влезлият в сила съдебен акт, с който е отказано на жалбоподателя да бъде реабилитиран – определение от 14.12.2006 г. по чнд № 5830/2006 г. на ВРС не подлежи на съдебен контрол, че постановеният последващ акт на Районен съд [населено място] от 13.08.2007 г., с което е съдебно реабилитиран не представлява признаване незаконосъобразност на съдебния акт по ЧНД 5830/2006 г. на Районен съд [населено място].
В писмен отговор ответникът по жалбата Окръжен съд [населено място] е изразил становище, че не са налице предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3- та ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че редът за обезвреда на вреди по ЗОДОВ не обхваща проверка на законосъобразността на постановените съдебни актове, от които се твърди настъпване на вреди. Мотивират се доводи, че поставените въпроси от жалбоподателя не са от значение за спора по делото, че същите са по правилността на спор, решен вече с влязло в сила решение. Изразено е и становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за недоказано наличието на изпълнение на наложено наказание над определен срок или размер. С присъда по нохд № 289/1987 г. на Районен съд [населено място] за извършени престъпления против собствеността – грабеж по чл.256,ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и три месеца и кражба по чл. 252, ал.1,вр.чл.195,ал.1,т. 5 му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. Жалбоподателят е изтърпял наказание по реда на чл. 23 НК една година и четири месеца лишаване от свобода.
С присъда по нохд № 1173/2000 г. на Варненския районен съд за престъпление, извършено на 05.01.2000 г. по чл.316,ал.1 вр.чл.308,ал.1 НК жалбоподателят е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на осн.чл.66,ал.1 НК за срок от три години.
Съдът е приел, че за осъждането с присъдата на Районен съд гр.В.Т. жалбоподателят е реабилитиран по право на осн.чл.86,ал.1,т.2, вр.чл.82,ал.1,т.4 НК през 1995 г. Извършил е съпоставка между реабилитацията по право и съдебната реабилитация по чл. 87 НК. Прието е, че за да се постанови такава следва да са налице материално правни предпоставки, както и процесуалните условия и ред по чл. 433-436 НПК. Съдът е приел, че реабилитация по право не може да настъпи за втори път съгласно разпоредбите на чл.86,ал. 2 НК, тъй като жалбоподателят-ищец е осъждан с влязла в сила присъда по нохд № 289/87 г. от РС [населено място], поради което не е реабилитиран през 2004 г. по подадената от него молба.
Въззивният съд е приел, че не следва да се ангажира отговорността на ответниците по иска – Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място], тъй като не са налице предпоставките на чл.2,т.6 от ЗОДОВ – не се касае за изпълнение на наложено наказание над определен срок или размер, а за съдебна реабилитация, която е съобразена със закона. Прието е, че реабилитацията заличава факта на осъждането и отменя последиците, които законът свързва с него за в бъдеще, като не заличава факта на престъплението.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковите претенции.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос, формулиран в изложението. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали формулирания от жалбоподателят правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че поставения въпрос от жалбоподателя касае правилността на обжалваното решение и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По този въпрос съдът следва да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Поставените въпроси в п.2-ри и 3-ти от изложението също не представляват правни въпроси, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Въпросът по п.2-ри не е относим към предмета на спора, а този по п.3-ти не е разрешаван от въззивния съд. Следователно за всеки от така формулираните въпроси не се установява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка за това по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени от жалбоподателя А. А..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 5014/04.07.2012 г. по гр. дело № 15634/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 117606/13.11.2012 г., подадена от ищеца А. Ц. А. от [населено място],[жк], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: