1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
ГР. София, 26.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1031/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Росица П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца / ОС/ по гр.д. №157/10 г. в отхвърлителната му част и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени исковете на касаторката срещу Дирекция „С. подпомагане”, гр. М. по чл.344, ал.1,т.1 от КТ – за отмяна на уволнението й от длъжността „личен асистент”, извършено на осн. чл.325,т.4 от КТ и по чл.344, ал.1,т.3 от КТ – за частта от предявения период, попадаща в срока на сключения между страните срочен тр. договор и за сумата от 988 лв., като до пълния период и размер – 1440 лв. искът е отхвърлен. Отхвърлен е и искът на касаторката по чл.344, ал.1,т.2 от КТ, като е прието, че трудовият й договор е прекратен с изтичане на срока, за който е сключен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от КТ и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от КТ. Касаторът се позовава на т.1 и 3. Сочи, че материалноправните въпроси за приложението на чл.68, ал.5 от КТ при три срочни договора, сключени в нарушение на чл.68, ал.1 от КТ и за наличието на основанието за прекратяване на тр. договор по чл.325, т.4 от КТ – със завършване на определената работа, но не по-късно от 31.12.09 г. – без в тр. договор да е посочено в какво се изразява работата, са от значение за спора и за точното прилагане на закона. Те са решени в противоречие с практика на ВКС – касаторът не я сочи конкретно. Процесуалният въпрос за доказването на претенцията при събраните по делото доказателства пък е решен в противоречие с ТР №1/01 г., т.12.
От значение за спора е само първият от материалноправните въпроси, тъй като уволнението на осн. чл.325, т.4 от КТ е отменено. Основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК за тези въпроси не са конкретизирани и обосновани с посочване на практика – със задължителен и без задължителен характер, с която въпросът се решава противоречиво в аналогичен случай на предвидено друго по чл.68, ал.1,т.1 от КТ / при договори, сключени по Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”, утвърдена на осн. чл.12б от З. и с оглед особените й изисквания, на които се е позовал ОС/. Основанието по т.3 пък не е мотивирано откъм специфичните му предпоставки – непълнота, неяснота или противоречие в закона, които да налагат тълкуването му; липсваща или остаряла практика, която да се нуждае от осъвременяване при променени обществени условия.
Процесуалният въпрос касае обосноваността, така както е разяснена в ТР №1/01 г., т.12, преди въвеждането й като самостоятелно касационно основание в ГПК, отм., както е и понастоящем. Необосноваността е основание по чл.281, т.3 от КТ, за наличието на което ВКС не се произнася в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №157/10 г. от 10.05.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: