О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
София, 11.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3497 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Е. В.,чрез пълномощника му адв.П. П., срещу решение № 8353/10.12.2013 г. по гр.д.№ 7539/ 2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І брачен състав.
Ответникът по касационната жалба Столична Община, не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІІ-113-52/21.03.2013 г. по гр.д.№21579/2012 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на молителя, касатор в настоящото производство, с правно основание чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ за допускане промяна на бащиното му име от Е. на С. и на фамилното му име от В. на В..За да постанови този резултат въззивният съд е направил извод,че имената на касатора не са осмиващи, опозоряващи,лично или обществено неудобни и неподходящи.Те са определени съобразно императивните норми на чл.3-6 и чл.8-14 от Закона за имената на българските граждани /ЗИБГ отм./,действал към момента на раждането му. Понастоящем в процесната хипотеза е приложим ЗГР,който дава възможност за промяна на имената при наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от него.Приел е,че за наличието на такива не са наведени твърдения, а желанието на касатора да носи други имена вместо своите бащино и фамилно име не може да обуслови извод,че молбата му е основателна .Липсата на отношения с рождения му баща и установената доверителна,емоционална и духовна връзка с неговия дядо по майчина линия,който възприема като значима за себе си личност, не съставляват такива обстоятелства и основание за прекъсване на връзката по произход.Недопустимо е тя да бъде заличавана,чрез промяната на имената, какъвто е целения резултат.Известността му с фамилното име В. не му създава пречки в обществения живот и не се отразява на участието му в гражданския оборот.Същевременно не е установена известност с име различно от бащиното му.В заключение въззивният съд е направил обобщаващ извод, че не е налице важно обстоятелство позволяващо по изключение промяната на имената.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК инкорпорирано в касационната жалба , касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Извежда следните материалноправни въпроси:
-достатъчно важно обстоятелство ли е носенето на друго име и известността в обществото с друго име по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР;
-достатъчно ли е молителят да посочи силни лични мотиви за промяната на името си ,за да се считат те за важно обстоятелство по смисъла на закона;
-промяната на бащиното и фамилното име прекъсва ли законовата връзка на произход с рождения баща,заличаването й и установяването на нова такава с друго лице.
Поддържа становище,че решението на въззивния съд противоречи на решения на състави на ВКС, а именно: решение № 1426/10.12.2008 г. по гр.д.№396/2008 г., V г.о.,решение № 138/19.03.2009 г. по гр.д.№6115/2007 г., ІІ г.о. и решение № 145/08.05.2012 г. по гр.д.№628/2011 г.,ІV г.о.Първите две решения не са постановени по реда на чл.290 ГПК и поради това не представляват задължителна съдебна практика. Цитирани са и определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, които не представляват съдебна практика, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо.Относно основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени никакви доводи.
Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК общо основание за допускане на касационно обжалване е извеждането на материално правен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд и от значение за формиране на неговите решаващи мотиви или за извършените от него процесуални действия. Той не трябва да е свързан с правилността на решението и с обсъждането на събраните по делото доказателства.Поставените въпроси от касатора третират становището му по основателността на молбата и субективното му виждане за неправилност на въззивното решение.Те не са релевантни, доколкото въззивният съд не е правил изводи за достатъчност на важни обстоятелства.Когато не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване не е необходимо обсъждане на специфичното основание което поддържа касаторът, но за пълнота на изложението следва да се посочи следното: Решението на ВКС по гр.д.№628/2011 г., ІV г.о., на което той се позовава, макар и да представлява задължителна съдебна практика е неотносимо.То касае различна фактология.В него са дадени правни разрешения с оглед спецификата на случая, при която едно лице е известно с различни имена в две държави, което му създава административни пречки и трудности при идентифициране на самоличността.При обосноваване наличието на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът е длъжен да направи анализ и съпоставка на правните изводи ,съдържащи се в обжалваното решение с тези в задължителната практика създадена по аналогичен случай,като изложи доводи в какво се изразява противоречието между тях, а не просто да ги копира текстово.Поради това не може да се приеме,че мотивите на цитираното решение, съдържат изводи от които въззивният съд се е отклонил.
Първите две решения на ВКС посочени от касатора не са постановени по реда на чл.290 ГПК , не представляват задължителна съдебна практика и в тях също не са разгледани идентични случаи. Чрез тях би могло да бъде доказано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, при аналогично обосноваване, което не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8353/10.12.2013 г. по гр.д.№ 7539/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І брачен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: