3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
гр.София, 19.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4293 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 126 от 10.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 187 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 82 от 25.01.2013 г. по гр. д. № 3107 по описа за 2012 г. на Хасковския районен съд, Гражданска колегия, за отмяна на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ на уволнението на Н. П. Т., извършено със заповед № 16 от 17.10.2012 г. на управителя на [фирма] и служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи точки 1 и 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
При липса на съвпадащи си насрещни волеизявления за момента на прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие съгласно чл.325, ал.1, т.1 от КТ, издадената заповед за уволнение има ли характер на прекратително основание? Счита, че въззивният съд е решил този въпрос в противоречие с решение № 4 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на ІV ГО на ВКС. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата Н. Т. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е прекратил трудовото правоотношение с Н. П. Т. със заповед № 16 от 17.10.2012 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ-по взаимно съгласие на страните. В исковата молба за отмяна на тази заповед и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ищцата Н. Т. е заявила, че не е подавала молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. В отговора на исковата молба работодателят е признал, че ищцата не е поискала прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, но издадената от него заповед представлявала такова предложение от негова страна. Служителката не приела предложението, поради което заповедта не е породила действие и трудовото правоотношение било прекратено с друга заповед на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ-поради упражняване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдилищата не са възприели тезата на касатора, че заповедта представлява предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което са уважили предявените искове за нейната отмяна и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. При тази фактическа обстановка поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода да спора, но даденият от въззивния съд отговор на този въпрос не противоречи, а съответства на практиката на ВКС по приложението на чл.325, ал.1, т.1 от КТ относно издадената от работодателя заповед. Цитираното от касатора решение не е относимо за настоящия случай, а касае хипотезата, в която има волеизявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Тогава съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Настоящият случай е различен. Служителят не е подал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Работодателят на свой ред също не е отправил такова предложение. Заповедта няма характер на предложение, тъй като съдържа безусловно изявление за прекратяване на трудовоправната връзка и затова представлява незаконосъобразно упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, без да има взаимно съгласие. В този смисъл е решение № 395 от 7.3.2006 г. по гр. д. № 1288/2005 г. на ІІІ ГО на ВКС. Ето защо касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд по поставения от касатора въпрос не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 10.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 187 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 82 от 25.01.2013 г. по гр. д. № 3107 по описа за 2012 г. на Хасковския районен съд, Гражданска колегия, за отмяна на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ на уволнението на Н. П. Т., извършено със заповед № 16 от 17.10.2012 г. на управителя на [фирма] и служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: