О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 12.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 697/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. П. Г. чрез пълномощника му адвокат А. Н. К. против определение № 1566 от 16.07.2012 г. по ч. гр. дело № 2446/2012 г. на Софийски апелативен съд, втори състав.
Ответницата Д. Д. М. чрез пълномощника си, адвокат И. П. М. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Касаторът поддържа, че обжалваното определение, с което Софийски апелативен съд е уважил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е обусловено от отговора на три въпроса, а именно: 1. „Допустимо ли е съдът по повод на искане за присъждане на разноски в полза на страната по чл. 78, ал. 4 ГПК да присъди такива в полза на адвоката на тази страна съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА” ; 2. Основателно ли е искането за присъждане на разноски за адвокатска защита, когато няма доказателства за извършването им; 3. Основателно ли е искането за присъждане на разноски за адвокатска защита, когато няма доказателства за предоставянето на съответните адвокатски услуги”. Първият и третият въпроси се поддържат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а вторият на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като страната се позовава на определение от 18.05.2010 г. по ч. гр. дело № 358/2010 г. на Софийски окръжен съд и твърди, че по същият въпрос въззивният съд е дал отговор, който противоречи на практиката, формирана с това определение на Софийски окръжен съд.
И трите въпроса не са поставени във връзка с хипотезите, по които се е произнесъл второинстанционният съд. С първия по реда на излагането в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос се съпоставят разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК и чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ в хипотеза, по която Софийски апелативен съд не се е произнесъл. Дадената в обжалваното определение квалификация на искането за присъждане на разноски е по чл. 38 ЗА. Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК регламентира стадий на процеса, в който е допустимо присъждане на разноски – при прекратяване на делото, в какъвто стадий е направено искането от пълномощника на ответницата, като разгледания случай и съдържащите се в определението правни разрешения засягат присъждането на разноски при оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, последна алтернатива ЗА – на друг юрист, но не и случай на оказана на основание възмезден договор на страната адвокатска помощ. Въпросът е въведен общо тематично, извън произнасянето на Софийски апелативен съд и с него не се формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване, не може да се формира и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като общото основание се развива в хипотезата на допълнителното основание.
Вторият въпрос не релевира основание за допускане на касационен контрол, тъй като е зададен извън фактическия състав на чл. 38, ал. 1, т. 3, последна алтернатива ЗА, а поради това и извън проблематиката, по която е приел конкретни правни разрешения Софийски апелативен съд. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл. 78 ГПК, но съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се определя от съда и следователно въпрос за доказване на извършените разноски по смисъла на чл. 78 , ал. 1 ГПК – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането им, не възниква. За това и в обжалваното определение не се съдържат правни разрешения по въпроса, респективно със същият въпрос, като въведен извън предмета на процесуалноправния спор не се формира общо основание за допускане на касационно обжалване, не се обосновава и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК / в този смисъл следва да се имат предвид разясненията в т. 1 и т. 3 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС/.
Третият от въпросите в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен извън приетите правни разрешения от Софийски апелативен съд, извън произнасянето, обективирано в обжалвания акт. Съдебният състав се е произнесъл по въпроса за присъждане на разноски съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3, последна алтернатива ЗА, когато адвокатски услуги са извършени и хипотезата по отношение на която е изложил изводи обусловили изхода на процесуалноправния спор е за възможността за присъждане на хонорар при „малобройност на осъществените фактически и/или правни действия, осъществени в изпълнение на учредената представителна власт”. Въпросът за присъждане на разноски за адвокатска защита, когато няма доказателства за предоставянето на съответните адвокатски услуги не е разглеждан в обжалваното определение, а доводът, че такива услуги не са извършени по същество е оплакване за нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се обсъжда в настоящето производство. Поради тази причина такова твърдение не може да бъде установено в производството по допускане на касационно обжалване, респективно не може да послужи като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че и по цитирания трети въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1566 от 16.07.2012 г. по ч. гр. дело № 2446/2012 г. на Софийски апелативен съд, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: