Определение №116 от 24.3.2011 по ч.пр. дело №89/89 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 116

[населено място], 24.03.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 89 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез управителя А. Р., срещу определение № 619 от 06.12.2010г. на В. окръжен съд по ч.гр.д. №1231/2010г., с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане от 10.11.2010г. по гр.д. № 186/2008г. на Павликенски районен съд за връщане на частна жалба срещу определение за прекратяване на производството.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателя държавната такса не е съществен елемент от жалбата, а само приложение, поради което непредставянето на документ за платена държавна такса не я прави нередовна. Иска се отмяна на определението и задължаване на В. окръжен съд да разгледа частната жалба срещу прекратяването на производството.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК като изтъква, че липсва съдебна практика по въпроса дали връщането на жалбата поради непредставяне на доказателства за платена държавна такса в дадения от съда указателен срок, не създава неравностойност между страните в процеса.
Ответникът по частната жалба [фирма] намира частната жалба за неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №186/2008г. на Павликенски районен съд е било прекратено с определение от 05.10.2010г. поради недопустимост на иска. Ищецът [фирма] е подал частна жалба срещу това определение, която е върната от първоинстанционния съд с разпореждане от 10.11.2010г. поради неотстраняване на нередовностите й – непредставяне на документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв.
С обжалваното определение от 06.12.2010г. по ч. гр.д. № 1231/2010г. В. окръжен съд е потвърдил разпореждането за връщане на частната жалба като е изтъкнал съображения, че документът за внесена държавна такса е изискуемо от закона приложение към жалбата, съотвeтно към частната жалба и при липса на такова жалбата се явява нередовна. Ако въпреки дадените от съда указания констатираната нередовност не бъде отстранена, то жалбата подлежи на връщане, за което е компетентен съда, пред когото жалбата е подадена.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предполага неяснота на правните норми и необходимост от тълкуването им; липса на съдебна практика по даден въпрос или нужда от промяна на създадената по него съдебна практика. В случая по въпроса за значението на държавната такса като приложение към подаваните искови молби и жалби, както и за последиците от невнасянето й, е налице ясна законова регламентация /чл.275, ал.2 във вр. с чл. 261, т.4 и чл. 262, ал.1, т.2 ГПК/, която няма нужда от тълкуване, както и е създадена утвърдена съдебна практика по приложението й. Поради това произнасянето на касационната инстанция по настоящето дело с нищо не би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Неуместни са доводите в частната жалба за неравнопоставеност на страните вследствие връщането на жалбата, тъй като става въпрос за процесуални задължения, за чието неизпълнение законът е предвидил съответна санкция.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 619 от 06.12.2010г. на В. окръжен съд по ч.гр.д. №1231/2010г., с което е потвърдено разпореждане от 10.11.2010г. по гр.д. № 186/2008г. на Павликенски районен съд за връщане на подадена от [фирма] частна жалба.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top