7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
София, 25.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 592 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 16.10.2014г. по в.гр.д.№1352/2014г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това са допуснати до делба находящите се в [населено място], област С. З. УПИ ІІ-69 в кв.27 по плана на селото, одобрен през 1989г., с площ от 980кв.м., при граници: от север-улица, от изток-УПИ ІІІ-69, от юг УПИ ХХVІІ-70 и от запад-УПИ І-70, както и УПИ ІІІ-69 в кв.27 по плана на селото, одобрен през 1989г., при граници: от север-улица, от изток-УПИ ІV-68, от юг-УПИ ХІV-63 и от запад-УПИ ІІ-69 и УПИ ХVІІ-70, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, между съделителите Д. Т. С. и М. Т. К., при квоти: 2/3 ид.части за Д. Т. С. и 1/3 ид.част за М. Т. К..
С определение №151/21.03.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса на кого принадлежат правата върху онази идеална част от недвижим имот, по отношение на която сключеният от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален по иск, предявен само от един от неговите наследници, връщат ли се в наследството на прехвърлителя частите от имотите, за които този договор е развален и допустимо ли е в делбения процес да бъде пререшаван въпросът за обема от права на наследника, предявил иска за разваляне.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че с частичното разваляне на договора до размера на 2/6 ид.части съответните части от имотите се връщат в наследството на майката на съделителите, както и че приобретателката по договора Д. С. тепърва следва да наследи 1/6 от тези 2/6 ид.части. Поддържа също така, че неправилно квотите на съделителите са определени без зачитане на силата на пресъдено нещо на решение №199/10.05.2013г. на Окръжен съд-Стара Загора, а от друга-в нарушение на чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.5 ЗН, тъй като след смъртта на кредитора-прехвърлител на вещното право, неговите наследници могат да искат развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника, но само до размера на субективните им права, произтичащи от наследяването, т.е. всеки от наследниците може да упражни правото си да развали договора по отношение на неизправния длъжник само до обема на правата, притежавани от него, т.е. съобразно дела му от наследството. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като делбата бъде допусната между съделителките Д. С. и М. К. при равни квоти. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съделителката Д. Т. С. не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на УПИ ІІ-69 и УПИ ІІІ-69, находящи се в кв.27 на [населено място], [община].
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че общите наследодатели Т. П. С., починал на 15.02.1996г., и Т. С. С., починала на 07.12.2006г., /родители на съделителите/ са били собственици на двата имота, предмет на делбата. Прието е за установено, че след смъртта на бащата Т. С., майката Т. С. е прехвърлила на дъщеря си Д. Т. правото на собственост върху своите 2/3 ид.части от имотите срещу задължение за издръжка и гледане /н.а.№63/2004г./. С решение №199/10.05.2013г. по в.гр.д.№1076/2013г. на Окръжен съд-Стара Загора сключеният договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален по иск, предявен от М. Т., до размера на 2/6 ид.части.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че върху имуществото, предмет на делбата, е възникнала съсобственост от смесен тип-по наследство и по силата на извършената от Т. С. разпоредителна сделка. Прието е, че след смъртта на Т. С. призовани да наследят са преживялата съпруга Т. С. и двете дъщери-страни по делото, като имуществото е било притежавано от родителите на страните в режим на съпружеска имуществена общност. Прието е, че Т. С. е придобила ? ид.част от това имущество съгласно чл.27 СК от 1985г./отм./, а съгласно чл.9, ал.1 ЗН е наследила и дял, равен на дела на всяко дете /в случая 1/3 от ? ид.част или 1/6 ид.част/. За останалите 2/6 ид.части е прието, че са разпределени поравно между двете дъщери-по 1/6 ид.част, а след сключването на договора за издръжка и гледане съделителката Д. Т. е придобила освен притежаваната от нея 1/6 ид.част и дела на майка си-2/3 или 4/6 ид.части, като е станала собственик на 5/6 ид.части от имота.
Прието е, че след частичното разваляне на договора за издръжка и гледане за размер до 2/6 ид.части от имотите, тези 2/6 ид.части тепърва следва да се наследяват, като всеки от сънаследниците получи по наследство по 1/6 ид.част към своята първоначално притежавана 1/6 ид.част. Прието е, че Д. Т. е получила 1/6 ид.част като наследство от баща си и 1/6 ид.част като наследство от майка си, както и 1/3 ид.част, придобита от частичното разваляне на договора, а М. Т. е собственик на 1/3 ид.част от имота.
Така изразеното от въззивния съд становище по въпроса на кого принадлежат правата върху онази идеална част от недвижим имот, по отношение на която сключеният от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който договор е бил развален по иск, предявен само от един от неговите наследници и допустимо ли е в делбения процес да бъде пререшаван въпросът за обема от права на наследника, предявил иска за разваляне, противоречи на разрешението на същия въпрос, дадено в решение №129 от 11.04.2002г. по гр.д.№629/2001г. на І ГО на ВКС и в решение №653 от 25.11.2003г. на ВКС, І ГО по гр.д.№146/2003г.
В решение №129/11.04.2002г., постановено по гр.д.№629/2001г. на І ГО на ВКС е прието, че съдът следва да посочи каква част от делбените имоти съставлява наследство с оглед влезлите в сила решения за разваляне на сключен от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и каква е частта, останала от неразвалената част от алеаторния договор и с оглед на правопораждащия съсобствеността юридически факт /наследство или сделка/ да определи дела на всеки съделител, като дяловете, по отношение на които е налице частично разваляне на алеаторния договор, следва да бъдат определени с оглед правилата на чл.220, ал.1 ГПК/отм./ и чл.87, ал.3 ЗЗД. Прието е, че развалянето на договора е в обем на наследствените права на ищците по иска, предявен по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД.
В решение №653/25.11.2003г. по гр.д.№146/2003г. на І ГО на ВКС е прието, че при смърт на кредитора-прехвърлител на вещното право, неговите наследници могат да искат да се развали договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника, само до размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. Изложени са съображения, че след смъртта на едно лице неговото имущество като съвкупност от права и задължения преминава върху неговите наследници и в това имущество се включва правото на иск, включително и за разваляне на договора поради неизпълнение, което е било налице приживе на кредитора-прехвърлител, като неговият наследник може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на притежаваните от него права, т.е. съобразно дела си от наследството, а не за целия договор, ако не е единствен наследник. Прието е, че договорът, с който е прехвърлен имотът срещу задължение за издръжка и гледане е развален само за правата на предявилите иска наследници и по отношение обема на техните права спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което на основание чл.224, ал.2 ГПК/отм./ този въпрос не може да бъде пререшаван в делбения процес. И тъй като приобретател по договора е другият наследник е прието, че тази част представлява дела от наследството, който биха получили, ако имотът не е бил прехвърлен, а приобтеталетя задържа на лично основание своята наследствена част.
На основание чл.291 ГПК настоящият състав смята за правилно разрешението на поставените въпроси, дадено в решение №129/11.04.2002г. по гр.д.№629/2001г. на І ГО на ВКС и решение №653/25.11.2003г. по гр.д.№146/2003г. на І ГО на ВКС, с оглед на което приема, че правата върху онези идеални части от недвижим имот, по отношение на които сключеният от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален по иск, предявен само от един от неговите наследници, принадлежат на наследника, който е предявил иска. Частите от имота, за които договорът е развален, не се връщат в наследството на общия наследодател. В наследството се включва само правото да се иска разваляне на договора, т.е. само правото, което е принадлежало приживе на наследодателя-прехвърлител. Обемът от права върху имота се определя с оглед обстоятелството кой от наследниците е упражнил така придобитото по наследство право и в делбения процес е недопустимо да бъде пререшаван въпросът за обема от права на наследника, предявил иск за разваляне на договора. Приобретателят по договора задържа съответната идеална част, за която иск за разваляне на договора не е бил предявяван, като неговите права и правата на наследника, който е предявил иска за разваляне на договора се определят с оглед постановеното по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД решение.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон по отношение естеството на придобитото по наследство право, както и поради неправилно приложение на чл.298, ал.1 ГПК.
След като с решение №199/10.05.2013г., постановено по в.гр.д.№1076/2013г. по описа на Старозагорския окръжен съд сключеният на 21.04.2004г. между Тана С. С. и Д. Т. С. договор за прехвърляне на 2/3 идеални части от процесните имоти срещу задължение за издръжка и гледане е развален до размера на 2/6 идеални части на основание чл.87, ал.3 ЗЗД по предявения от М. Т. К. иск, неправилно въззивият съд е приел, че тези 2/6 идеални части се връщат в наследството на Тана С. С. и тепърва следва да се наследяват, като по наследство всеки от наследниците получи по 1/6 идеална част към своята първоначално притежавана 1/6 идеална част. Неправилно е определено естеството на придобитото по наследство след смъртта на Тана С. С. право.
Както вече беше отбелязано, след смъртта на лицето, което е прехвърлило право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, призованите към наследяване лица придобиват само притежаваните от наследодателя към момента на откриване на наследството права. Към момента на смъртта си наследодателят не притежава право на собственост върху имота, с който приживе се е разпоредил, а само правото да иска разваляне на договора, с който това право е било прехвърлено, поради неизпълнение на насрещната престация за полагане на грижи и даване на издръжка, което е имуществено по естеството си и съответно наследимо. В патримониума на всеки един от наследниците по закон следователно преминава правото да иска разваляне на договора до припадащия му се по правилата на чл.5-10 ЗН обем от права. Само онзи наследник по закон или по завещание, който е предявил иск за разваляне на договора, получава съответната идеална част от имотите, предмет на извършеното от наследодателя разпореждане, за която договорът е развален с влязло в сила решение.
В случая въпросът за принадлежността на правото на собственост върху идеалните части от процесните имоти, за които сключеният на 21.04.2004г. договор е развален, е разрешен с влязлото в сила решение №199/10.05.2013г., постановено по в.гр.д.№1076/2013г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което договорът е развален до размера на 2/6 идеални части по иск, предявен по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД от М. Т. К. срещу Д. Т. С. и с оглед силата на пресъдено нещо на това решение следва да се приеме, че в отношенията между спорещите страни правото на собственост върху тези 2/6 идеални части се счита, че принадлежи на М. Т. К., доколкото договорът е развален до размера на притежаваните от нея права върху наследството, останало след смъртта на прехвърлителката Т. С. С., а именно до размера на ? от разпоредените при сключването на договора 2/3 идеални части. Приобретателката по договора Д. Т. С. запазва правото на собственост върху останалите 2/6 идеални части от имота, т.е. върху онази ? от разпоредените при сключването на договора 2/3 идеални части от имотите, по отношение на които иск за разваляне не е бил предявяван. И тъй като след смъртта на Т. П. С. всяка една от съделителките е придобила по наследство по 1/3 от притежаваната от наследодателя ? идеална част от процесните имоти /или по 1/6 идеална част/, следва да се приеме, че към настоящия момент имотите са съсобствени помежду им при равни квоти, както и следва да бъде допусната делбата.
По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество като имотите бъде допуснат до делба при посочените по-горе квоти.
С оглед изхода на спора съделителката Д. Т. С. следва да заплати на М. Т. К. сумата 555лв., представляваща направените по делото разноски по повод обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 16.10.2014г. по в.гр.д.№ 1352/2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на недвижим имот с площ от 980кв.м., представляващ УПИ ІІ-69 в кв.27 по плана на [населено място], област С. З., одобрен през 1989г., при граници: от север-улица, от изток-УПИ ІІІ-69, от юг-УПИ ХХVІІ-70, от запад-УПИ І-70, както и на недвижим имот с площ от 1 150кв.м., представляващ УПИ ІІІ-69 в кв.27 по плана на [населено място], област С. З., одобрен през 1989г., при граници: от север-улица, от изток-УПИ ІV-68, от юг-УПИ ХІV-63 и от запад-УПИ ІІ-69 и УПИ ХVІІ-70, заедно с построените в този имот жилищна сграда и стопански постройки,
между съделителите Д. Т. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] и М. Т. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.19,
при квоти: ? идеална част за Д. Т. С. и ? идеална част за М. Т. К..
ОСЪЖДА Д. Т. С. на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78,ал.1 ГПК да заплати на М. Т. К. сумата 555лв./ петстотин петдесет и пет лева/,представляващи направените по делото разноски по повод обжалване на постановените от първоинстанционния и от въззивния съд решения.
Председател:
Членове: