О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
Гр.София, 17.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 499 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Милинов Т. , гр. В. срещу решение № 296/03.06.2008г., постановено по гр.д. № 476/2008г. от Великотърновския окръжен съд, в която е отменено решение № 118/10.01.2008г. по гр.д. № 1374/2006г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Е. “Г” против А. Т. за извършени строителни работи в размер на 2000.91 лв. и последният е осъден да заплати посочената сума, представляваща договорени строителни работи. В останалата част за отхвърляне на иска за сумата над 3403.18 лв., произхождащи от непредвидени строителни работи решението е потвърдено.
Касаторът поддържа, че въззивното решение, в частта, с която е присъдена разликата между сумите от 1565.90 лв. до 2000.91 лв. е недопустимо, тъй като съдът е присъдил сума, по-голяма от поисканата от ищеца, а в останалата част за 1565.90 лв. – решението е неправилно поради нарушаване на процесуалните правила. Допускането на касационното обжалване се основава на постановяване на решение с противоречие с практиката на ВКС в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът Е. “Г”, гр. Г. оспорва основателността на жалбата и допускането на касационното обжалване в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
Според касатора предявеният срещу него иск е бил за сумата от 4655.50 лв., от която 3099.60 лв. – непредвидени, но извършени строителни работи и 1565.90 лв. – строителни работи извършени по договор между страните. Районният съд уважил иска само за непредвидените работи в размер на 1402.27 лв., а отхвърлил претенцията за разликата от 3099.60 лв., както и искът за заплащане на договорените работи от 1565.90 лв. Окръжният съд приел, че извършените работи по договор са 3061.91 лв. и след извършено намаление поради плащане е присъдил сумата от 2000.91 лв., т.е. повече от претендираното. Касаторът поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.2 от ГПК /отм./и решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС съгласно приложените решения.
Твърденията за недопустимост на въззивното решение и неправилност поради процесуални нарушения е основание за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, но разглеждането им е предпоставено от наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Произнасянето от съда по предявения иск съобразно със заявените от ищеца обстоятелства, на които основава претенцията си, и искането му -петитума, е съществен процесуален въпрос от значение за вида на търсената с иска защита и респ. формиращ предмета на спора, с който се е сезиран съдът. Но съответствието между основанието и петитума на предявения иск по исковата молба и възприетата от съда правна квалификация, свързана с обсъждането на счетените за релевантни факти и обстоятелства, както и с диспозитива на съдебния акт е въпрос на конкретна преценка.
Цитираните от касатора решения на ВКС не дават разрешение на поставения процесуален въпрос. Решения № 3818/23.12.81г. , №39/14.02.89г. и № 300/06.07.89г., всички на І г.о. на ВС касаят недопустимост на съдебни решения за делба, а решение № 620/25.06.93г. на І г.о. – иск за нищожност на съдебна спогодба по делбено дело. Следователно не е посочена практика на ВКС, в която да е налице произнасяне по въпрос, от характера на поставения за разглеждане в настоящото производство.
В случая, претенцията е облигационна за заплащане на извършени строителни работи по договор за изработка, предявен в размер на 4665.50 лв., като в исковата молба са посочените видовете работи по вид и по стойност. Ищецът е изложил твърдения, че част от работите не са били предвидени в първоначалната количествено – стойностна сметка към договора, а възлагането им е направено устно. Първоинстанционният и въззивния съд са направили разграничение между строителните работи по договора и непредвидените работи, като са разгледали общо претенциите /вкл. за различните видове СМР/ по чл.266 от ЗЗД – за заплащане на възнаграждение по договор за изработка. Сборът на сумите, присъдени от районния и от окръжния съд, е 3403.18 лв.
С оглед на изложеното съставът на ВКС намира, че по въпроса относно начина на произнасяне от съда по същество при предявена претенция за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР, претендирани на договорно основание – поотделно по видове или съобразно друг критерий /първоначално или допълнително договорени/, или с общ диспозитив, не е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Следователно касационното обжалване не следва да се допуска по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
В частта, с която се обжалва решението за заплащане на сумата от 1565.90 лв. касаторът поддържа, че поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Липсата на мотиви е обоснова с необсъждането на събрани по делото доказателства – признание на ответника, заключение на вещо лице и условията на договора.
Оплакванията изцяло касаят неправилност на въззивното решение поради което не подлежат на обсъждане в настоящото производство по допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296/03.06.2008г., постановено по гр.д. № 476/2008г. от Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: